Непознатия

Част 2

Съобщението беше от непознат номер. В него гласеше "Здравей, Роуз. Аз съм Рик, братя на Алекс. Когато видиш съобщението, моля обади ми се."
Когато го прочетох не можах да повярвам.
- Какво става? - попита Ема
- Ами получих странно съобщение.
И й показах съобщението.
- Виж, обади му се. Може би пък да е за хубаво. - ме посъветва тя.
Кимнах й и реших да се обадя на номера.
- Ало, з-здравейте. - казах аз първа.
- Здравей. Ти си Роуз, нали?
- Да, а кой е на телефона? Рик?
- Да, да.
- За какво искаше да поговорим?
- Ами знам, че не е редно да ти казвам без негово знание, но Алекс не спира да ми говори за теб. Специално снощи, когато той спеше аз се промъкнах и изкарах номера ти от "любими" абонати.
~Когато чух това направо щях да припадна. Това беше като сбъдната мечта~
- Н-наистина ли? А-аз не знам какво да кажа.
- Виж сега. Той е твърде срамежлив, за да ти признае. Предполагам се сещаш за какво. Искам да знам дали и ти мислиш и изпитваш същото към него.
- А-аз... Това е твърде прибързано. Аз не го познавам много добре, а пък и...
- Трябва да затварям. В 17:10 пред магазина за хранителни стоки в близост до училището ви.
И той затвори телефона. Аз гледах като паднала от Марс. Това ми се случваше за първи път.
- Хей, какво стана? Да не беше шега?
- Не, но имам нужда от съвет.
Тогава й разказах всичко.
- Трябва ли да му вярвам и въобще трябва ли да спазя уговорката? -попитах я аз.
- Най - добре отиди. Радвам се, че може да ти се случи нещо наистина хубаво. Искаш ли да дойда с теб?
- Да, би било хубаво.
Слезнахме долу за да помогнем на мама с кухненските задължения.
- Виж, часът е 16:45. Трябва да тръгвме. - подсети ме Ема.
- Оле да. Хайде.
- Къде отивате, момичета? - попита ни мама.
- Ами... Ще ти кажа по-късно. - отвърнах й аз.
След около 20 минути бяхме на уговореното място.
- Явно сме подранили. - казах на Ема.
- Явно. Виж, аз ще седна на онази пейка и ако има нещо ме викни.
- Добре.
След около 10 минутно чакане въпросният човек Рик се появи.
- Хей, нека минем направо към темата. Какво мислиш за Алекс? - ме попита Рик рязко.
- Ами... Че е много сладък и знам, че не е лош човек.
- Не те ли притеснява нещо? Това, че неговия училищен живот е "нормален" например.
- Всъщност да. Имам чувството, че по този начин някой може да му навреди, имам предвид някое момиче, което е отхвърлил и сега то планира нещо кото отмъщение. Сещаш се, нали?
- Да, права си, но ти ще си до него, нали?
- А-аз какво? Чакай малко. Да не би да искаш да се боря за чувствата му?
- Може и така да се каже. Просто трябва да го опознаеш по-добре и на се сближиш с него.
- Звучи лесно, но не е.
- Е, ще го направиш ли? Искам само брат ми да е щастлив.
- Добре, ще се опитам.
Докато говорех с него бях адски напрегната.
- Аз ще тръгвам. Моля те само да не му казваш, че аз съм ти споменал за това. Той мисли, че си силна, добра и умна и че знаеш как да цениш хората.
~Това ме стопли. Изчврвих се когато чух това. Решена съм да се боря за него и чувствата му.~
- Ще го направя. Само почакай. Ще направя брат ти щастлив.
- Радвам се да чуя това. Аз ще тръгвам тогава. Доскоро.
- Доскоро.
Върнах се при Ема. Казах й за мисията, която трябваше да изпълня с цел общото ми щастие с Алекс.
Щях да полудея от щастие. Всичко беше твърде хубаво, за да е истина, но наистина имаше шанс това да е просто шега. Не ми пукаше дали семейството му е богато или не, дали има проблеми, дали ще се съревновавам със сумати момичета или пък нещо друго. На мен ми стигаше да спечеля сърцето му и да съм до него.