Непознатия

Част 3

На следващия ден се събудих с огромно удоволствие. Бях щастлива.
Отидох в училище и видях Алекс.
- Здравей,  Алекс.
- Здрасти. Как си днес?  - попита ме той.
- Добре,  а ти?
- Супер. Щастлив съм. - отвърна леко изчервен.
- Защо? Има ли нещо?
- Не,  нищо.
Госпожата дойде и ни нареди да сядаме по местата си. През целия ден Алекс ме гледаше някакси завеяно, а когато го погледнех той извърташе поглед. Може би това,  което каза Рик беше истина.
~След края на часовете~
- Роуз, хайде да отидем да пийнем по нещо в кафенето.
- Ами добре. Хайде,  да вървим.
Отидохме и й споделих какво се случи сутринта преди учителката да дойде. Ема малко закъсня, затова тя нищо не бе видяла.
- Искаш ли да се прибираме заедно? - попитах Ема.
- Добре.
- Днес сутринта се събудих изненадващо щастлива.
- Защо така?
- Не знам...  Може би заради вчера.
- Явно. - и ми се усмихна
- Днес сутринта поздравих Алекс.  Той ми отвърна и ме попита как съм. Щях да литна от щастие.
- А ти мислиш ли,  че това което каза Рик е истина.
- Мож--
Тогава Алекс мина покрай нас. Аз веднага млъкнах. Той си издърпа един стол от съседната маса и седна до нас.
- Здравейте момичета.
- Здравей, Алекс. - поздравих го аз.
- Здрасти.  - отвърна Ема,  докато се правеше на готина.
- Хей Роуз,  искаш ли да се прибираме заедно днес?- попита ме Алекс.
* Щях да полудея!!  Омг!!!  Най-хубавото нещо в живота ми!  За първи път някое момче ме кани да се прибираме заедно. Омг!!  О мили господи!!! *
Беше твърде хубаво,  но трябваше да му откажа.
- Алекс,  ние с Ема...
- Вървете,  вървете - каза Ема и ми намигна.
- Ами добре тогава. Хайде.  - каза Алекс и ме хвана за ръката.
_________________________________
| __ Бях червена като домат__|
Излезнахме от кафенето държейки се за ръце. Беше толкова хубаво да си с човека който харесваш.
Вървяхме със забързана крачка,  докато излезнахме от територията на училището.
- Искаш ли да отидем някъде?- попита ме той.
- Ами...  Не знам. Някакви идеи?
- Какво ще кажеш да се поразходим на плажа?
- Звучи добре.
Докато вървяхме си говорихме.  Той ми задаваше безмислени въпроси като "Кой е твоят любим цвят?" и птен подобни. Наистина се чувствах специална.
Стигнахме до плажа. Все още се държахме за ръце. Всичко беше толкова красиво.
- Искаш ли да седнем? - той попита. - Да. Защо не ми кажеш нещо за себе си?  Ти ми зададе толкова много въпроси, а пък и аз отговорих на всичките. Сега е мой ред.
- Е, добре де. Почакай.
Той се обърна към мен и ме целуна по бузата.
*Може ли всичко това да е истина???  Може ли??*
  През това време стоях втренчена.
- Защо го направи? -попитах го аз.
- Ами...
- Какво очакваш да направя? Това беше първия ми път, в който излезнах с момче след училище,  с което говорих толкова дълго врвмет,  а сега...
_Аз се разплаках. Не знам какво ми стана. _
- Хей,  не плачи!!  Много съжалявам. Би ли ме изслушала??  - ми говореше притеснено той.
   Аз станах и започнах да бягам.  Той тръгна след мен, хвана ме за ръката и ме дръпна към себе си. Докато се усетя аз бях в прегрътките му. Залитнах и двамата паднахме. Косите не бяха пълни с пясък,  но не ни пукаше. Бях щастлива,  най-щастливата на Зематя точно в този момент.~