Непознатия

Част 15

Влезнах в стаята. Човекът се държеше странно. Оглеждаше и душеше като хрътка. Когато го видях, сложих ръката си зад гърба, в която държах ножчето.   Приближих се до него и го попитах:
- Какво правиш?
  Той се обърна и ме погледна.  Нищо не каза. Приближих се към него. Той не помръдваше. Гледаше ме втренчено. Мъжът тръгна към мен. Изплаших се. Започнах да вървя назад. Той се приближаваше все повече и повече,  а аз вървях назад, докато не се опрях на стената. Той ме хвана за раменете. Извадих ножа и го насочих срещу него.
- Пусни ме да си вървя! Дай ми личните вещи, документите на Алекс и ми кажи адреса на сградата, в която се намираме. В противен случай ще направя нещо, за което ще съжалявам.
     Проблемът ми беше, че вътрешно умирах от страх и едвам се сдържах да не започна да треперям.
  Упрях ножа до гърлото му. Той се изпоти. Започна да блика под по челото му.
- Добре. Както кажеш. - каза той с писклив глас, за да не пореже шията си. Бях упряла ножа точно до гръкляна му. Започнах с леки движения да го избутвам и да вървя настрани. Отделих ножа от него и с острия му край го насочих към него,  но от разстояние.
- Къде ми е чантата? -запитах го аз.
- Третата стая в ляво.
   Не си позволих да го оставя. Хванах го подаръка и отидохме да си взема чантата. Взех я.
- Къде са ключовете?
- В съседната стая от твоята в дясно.
  Взех ключовете. На сиджимката имаше повече от 10 ключа.
-Кажи ми всеки ключ за какво е. - казах аз. - И не забравяй, че ако ме преметнеш по някакъв начин , ще си платиш.
Той започна да изброява.
- Този ключ е за твоята стая, този е за моята, този е за стаята за мъчения....
- А кой е за външната врата? - попитах го аз.
- Ето този.
  Той показа ключ,  който се отличаваше от другите по нещо, но не успях да разбера по какво. Няма значение. Бях почти готова. Оставаше само да ми даде адреса.
- А сега ми напиши адреса на лист и ми го дай.
- Пусни ме да отида да взема лист и химикал.
  Усъмних се, но няма как. Нямаше как иначе да си извикам такси и да се махна от това ужасяващо място.
Върна се с лист от тефтер, на който беше написал адреса. Взех го и по най-бързия начин хукнах да бягам. Оключих вратата и излязох. Нямах много батерия, но имах за обаждане да повикам такси. Тъкмно набирах номера, когато мускулести ръце ме сграпчиха.
-Х-хей, какво си мислиш, че правиш?!
- Не си мисли, че ще се измъкнеш толкова лесно от мен,  скъла Роуз.
  За моя радост все още дъжах ножчето в ръката си. Инстинктивно направих нещо ужасяващо...