Непознатия

Част 1

Събудих се,  взех си душ,  облякох се и излязох.
Когато отидох на училище видях Ема.
- Хей, Роуз.
- Хей,  Ема.
Започнахме да си говорим докато учителя дойде. Беше странното,  че учителите не закъсняваха, както в старото ми училище. Трябваше да свикна с това.
Деня мина доста скучно в крайна сметка,  а пък и утре имахме входни,  но ми стана гадно когато не видях Алекс на училище днес. Сигурно е болен...
~На следващата сутрин~
Събудих се и както винаги извършвах обичайните си сутрешни дейности. Когато излизах се сбогувах с мама и татко,  които ми пожелаха късмет днес.
- Мамо, тате. Аз излизам.
- Добре, мила. Късмет днес. Стискаме палци.
И та така. Пристигнах в училище и седнах на мястото си. Ема все още я нямаше,  затова бях самотна. Алекс дойде и ме попита:
- Слободно ли е?
- Д-да. Заповядай.
Не можах да повярвам какво се случи току-що!!  Поговорихме си малко. Той не е толкова лош,  а пък и е толкова kawaii!!.
Ема цял ден не се появи на училище, а Алекс стоя на неиното място. Мисля,  че се справих добре на входните. По-късно се чух с Мелани.
- Роуз,  къде се губиш бе,  момиче?
- Ами...  Искам да ти кажа нещо.
- Ще ми казваш ти да, да. Защо не ми вдигаш?  Изкара ми ангелите,  човек.
- Недейй така. Мисля, че харесвам някого...
- Оуу, чудо. Същинско чудо!  Разказвай веднага иначе ще те...
- Добре де, добре.
Разказах й за днес и тя се зарадва до една степен. Тя ме помоли за негова снимка, но аз нямах. Обещах й, че ще и изпратя една когато се сдобия с някоя. Тя имаше същия навик като мен да си харесва следки момчета. Това малко ме притеснява. Не бях свикнала да говоря с момчета,  а пък и никога не съм имала гадже. Това всичко, което се случва може да е само съвпадение. Вече се вкарвам е истерии. Май е време да престана.
Минаваха дни,  а приятелството ми с Ема се задълбочи доста. Дойде време за зимната ваканция. Беше ми гадно,  че откакто седна до мен,  Алекс не ми е и продумал. Поканих Ема на пижамено парти у нас през ваканцията и да си поговорим по женски... В 19 ч. тя вече беше пред нас.  Отворих вратата и...
- Здравей, Ема. Чаках те.
- Здрасти.
- Здравей,  Ема.  - поздрави я майка ми.
- Здравейте г-жо. Робъртсън.
_Ох,  вярно,  че бях забравила да спомена фамилните имена. Много съм зле. Ще разбирате докато четете!_
- Качете се горе, оправете се и слезте долу за вечеря, момичета.
- Добре, мамо.
Качихме се в стаята ми. Ема се изненада,  че е доста просторна.
Докато вечеряхме нашите не спряха да задават въпроси на Ема,  но нали знаете - родители. Какви да ги правиш?! Вършат каквото си искат.
Когато се качихме горе се извиних на Ема за държанието на родителите ми по-рано.
- Ема,  извинявам се от името на родителите си. Сигурно ти е било досадно.
-А,  няма проблем. Всичко е наред.
- Хей,  знаеш ли нещо...
- Какво?
- Ами...  Мисля,  че има момче по което си падам.
_Беше крайно време да й кажа._
- Кое е то? Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко. Можеш да ми имаш доверие.
- Мисля, че имам чувства към Алекс...
- Избрала си си трудна мишена,  но ще ти помогна. За какво са приятелите,  ако не си помагат в трудности,  а?! ;)
- Много ти благодаря! - и я прегърнах силно. Усещах, че вече имам някого на когото мога да имам доверие,  точно както на Мелани.
~На сутринта~
Получих странно съобщение.  Беше от...