Непознатия

Част 11

След като посетихме Айфеловата кула се отбихме до един магазин. Той ми каза да си харесам нещо като сувенир за родителите ми. Харесах два ключодържателя с айфеловата кула.
  Прибрахме се. Сега трябваше да спазваме дистанция в леглото. Аз отидох да си направя един душ и да се преоблека в банята,  а Алекс ме чакаше. Преоблякох се и излезнах. Алекс беше зяпнал. Какво му ставаше???
- Хей,  твой ред е. Отивай да се къпеш. - казах му аз и му дадох една кърпа.
Той отиде. Аз си взех телефона и се обадих на наще.
- Ало мамо, тате.  Как сте? 
- Добре сме,  мила. Ти как си?
- Много съм добре. Прекарваме си страхотно!
- Как е Алекс?  - попита мама.
- Ами добре. Влезе да си вземе душ.
- Ясно. Къде сте се настанили?  Хубаво ли е там?
- Да, прекрасно е. Много е красиво. Трябва и вие да дойдете някой път. Сигурна съм,  че ще ви хареса.
- Добре,  мила. Много поздрави на Алекс.
- Ще му предам. Чао и да поздравите брат ми.
- Добре. Забавлявайте се!
Мама затвори телефона. Алекс тъкмо излизаше от банята и беше по халат.
- Как смееш да излизаш така???  - Попитах го леко зачервена.
- Ами забравих да си взема дрехи. Ти как искаш да изляза. Виж се,  зачерви се...
- Отивай да се облечеш!!!
- Добре де,  добре...
Изгоних го да отива да се облича. Не можех да си представая, че пред ме стои полугол мъж. Изчервих се... До сега не съм се изчервявала така. Това е странно...
Писах на Ема,  докато Алекс се обличаше. Чатът ни не беше нищо особено.
Алекс излезе и ме прегърна силно. - Обещай ми,  че никога няма да ме оставиш. - прошепна ми той.
Аз се усмихмах и го прегърнах.
- Обещавам ти. - казах му аз.
Легнахме си. Той държеше ръката ми през цялото време. Мисля, че той наистина ме обича...
~ На сутринта ~
Събудих се и видях, как Алекс спи като бебе. Беше толкова сладък! Беше се вкопчил в мен. Не му бях бясна, въпреки че не беше спазил уговорката. Това беше изненада и за мен самата. Беше ме прегърнал през кръста, а аз нямаше как да се измъкна. Когато реших да се пробвам да стана, той отвори леко очи.
- Къде си мислиш, че отиваш? - попита ме той.
- Искам да стана. Виж колко е часа само.
- Колко е?
- 11:30.
- Е, голяма работа. Нали се бяхме разбрали да се редуваме, а пък и днес е мой ред.
- Е, така си е...
- Планът за днес е да спим.
- Като някоя буба си, Алекс. Толкова ли обичаш да спиш??
- Дамм,  особено когато ти си до мен. Хайде, лягай.
   И какво да правя?!?  Легнах.  Явно целия ден ще го прекараме в леглото...
Взех да го галя,  него пък го е гъдел. Какво да го правя?!? Не ме пускаше...
Взех да го гъделичкам и той ме пусна. Не можа да се сдържи. Аз станах и започнах да обикалям из стаята. Той тръгна да ме гони. Направихме 3 - 4 обиколки и нарочно намалих темпото. Той ме хвана.
- Няма да бягаш повече така, ясно? - каза ми той леко усмихнат.
- Добре!  - и го целунах по бузата.
Днес бях в странно настроение. Това ли е чувството да бъдеш обичан?

* Съжелявам,  че се забравих толкова много с тази част. Напоследък не ми остава никакво време и съм твърде изморена да правя каквото и да е било. Ще се опитам да качвам по-често. Извинете ме отново. *