Мъжът започна да обикаля около мен. Не знаех какво се случва. Все още не можех да проумея какво бе направил Алекс. Непознатият ме развърза от масата и ме свали от нея. Не бях яла, нито пила нищо. Жадувах да сложа нещо в устата си. Той отиде в съседното помещение. Аз поогледах наоколо, за да видя дали има начин да избягам от това място. Нямаше и следа от телефона ми, нито от чантата ми като цяло. Може би е скрита някъде или е унищожена. Мъжът се върна доста бързо. Даде ми една чаша вода и садвич с пуешко месо. Както и да е, не беше никак лош. Изядох си всичко.
Бях държана на свобода около 1 час, след което мъжът ме заведе в друга стая. Изглеждаше доста приятно. Беше в странен блед кремав цвят, по стените имаше картини, а повечето мебелите бяха от истинска кожа. Имаше телевизор и климатик, които са удобство за такава сграда.
- Каква е тази стая? - Попитах го аз. - Защо ме доведе тук?
- За сега ще стоиш тук. - каза мъжът.
Реших да попитам дали може да си получа личните вещи. Знаех, че няма да ми ги даде, но пак...
- Може ли да ми върнеш чантата поне?! - запитах го аз.
- Не. -отвърна студено той. - Ще стоиш заключена тук.
- Но защо? - ядосах се аз. - Още ли ще ме държиш като заложница!??
- Явно не си запомнила думите ми. Ще те държа тук, ще си поиграя с теб и ще те убия. Твоят избраник, така да го нарека, трябваше да направи същото с теб.
Замълчах си. Стана ми гадно...
~Алекс~
Не знам какво да правя. Трябва да направя нещо. Няма как да стоя и да чакам. Взех кола под наем. За радост бях завършил шофьорските курсове. Тръгнах да обикалям. Обадих се в организацията... Попитах дали са предали случая на някой друг. Изведнъж линията прекъсна. Нещо стана. Зачудих се дали да се обадя и да кажа на родителите на Роуз. Знам, че те ще ме помислят за безотговорен, но трябва да км кажа. Все пак им е дъщеря...~На следващия ден~
-Роуз-
Събудих се. Беше ми лошо. Бях замаяна. Имах нужда да си взема душ или поне да си измия лицето. Почуках на заключената врата. Мъжът отвори.
-Какво искаш? - попита дрезгаво той.
- Искам да отида до банята. - отвърнах му аз.
- Добре. Отивай. Ще успееш ли да я намериш сама?
- Да.
Пусна ме. Излязох. Мина време докато я открия, но я намерих. Влязох. След 20-25 мин бях готова. Облякох си дрехите. Реших да се възползвам от възможността и поогледам. Отидох в кухнята. Оттам взех едно малко ножче. Излязох от кухнята и започнах да вървя към стаята, в която бях настанена.Здравейте! Съжалям, че не съм качвала повече от месец. Ще се постарая да обновявам по-често. Надявам се новата част да ви харесва. ^_^ <3
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Непознатия
RomantizmМомиче, което променя местоположението си преди началото на учебната година. Тя среща съвсем случайно едно момче, което ще преобърне живота й.