Непознатия

Част 10

- Ами...- казах без да продължа.
    (Не знаех дали да и кажа или не.  Какво да правя?!?)
  В сещия момент Алекс слезна долу и ни поздрави:
- Добро утро. - каза той.
- Добро утро. - поздрави го мама,  а след нея и аз.
- Аз мисля да си тръгвам.  Няма да ви досаждам повече. - каза Алекс.
- Не,  спокойно. Чувствай се като у дома си. - рече му мама.
- Бих приел с радост,  но трябва да свърша една работа. - отвърна Алекс и излезе.
   Какво ли ще прави... Много съм любопитна, но той в крайна сметка си тръгна. Не го последвах. Качих се в стаята  си и се обадих на Ема.
  ~ На следващата седмица ~
- Иии днес е събота!!!  Заминаваме!! - крещях из нас и бях много щастлива. Ще пътуваме със самолет, а аз за първи път ще пътувам със самолет. Бях много развълнувана, докато не ми дойдоха мръсните мисли в главата.
  Задръж за малко. Екскурзия до града на влюбените. Екскурзията да не е била защото... Не,  не няма начин!  Ами ако ме изнасили!?? Няма да го преживея!! Обаче той не би го направил.
Докато бях обсебена от истериите си,  някой звъна на вратата. Слезнах да отворя и кого да видя.  Алекс стои пред вратата заедно с Ема. Много се зарадвах да ги видя,  но все още бях замислена в своите предположения.
- Здравейте! - казах аз весело и ги прегърнах.
- Здрасти, Роуз. Дойдох да се сбогувам с вас и да ви пожелая приятно прекарване. - каза Ема.
- Ще се забавляваме много. - каза Алекс.
Изгледах го така все едно щях да го убия, ако беше казал още нещо подобно.
Полетът ни беше в 13 ч. и вече беше време да тръгваме към летището. Сбогувах се със семейството си и тръгнахме.
  Вече бяхме в самолета,  когато си говорихме.
- Хей,  какво ще правим когато пристигнем?  - попитах го аз лека притеснена от мислите,  които имах по-рано днес.
Той хвана ръката ми и каза:
- Ами,  каквото кажеш. Оставям програмата за първия ден в твои ръце.
- Добре тогава. Искаш ли да отидем и да се снимаме пред Айфеловата кула? - попитах го аз. Това ще бъде нашата първа снимка заедно,  ако се съгласи,  разбира се.
- Става. - отвърна той.
  Постепенно,  малко по малко ми се доспиваше. По едно време чух гласа на Алекс:
- Роуз,  ставай. Пристигнахме.
  Бях заспала върху рамото му. Не мога да повярвам как съм го направила без да го попитам!  Не знам как трябва да се държи едно момиче докато прекарва време с гаджето си и то дори да патуват в чужбина. И...
- Хайде,  Роуз. Вземи си чантата и да слизаме. - даваше ми зор Алекс.
  Бях твърде сънена,  за да размишлявам трезвено.
Слезнахме от самолета,  взехме си багажа и си хванахме такси.
Пристигнахме в хотела. Всичко изглеждаше толкова хубаво,  че не можах да повярвам. Стаята ни беше с изглед към Айфеловата кула. Всичко беше прелестно освен леглото.
- Алекс,  защо има само едно легло??
- Защото това  е двойна стая,  за двойки.
- Ти да не се шегуваш с мен?  Не ми казвай,  че ще спим в едно легло. Последния път, когато беше легнал в леглото ми ми искара ангелите. Това просто не е приемливо за мен.
- Тогава ще спя на земята.
- Не,  няма да ти позволя. Аз ще спя на земята,  а ти на леглото.
   Карахме се за такива простотии само.
- Предлагам...
- Какво?
- Ти спиш в едната половина,  а аз в другата. - казах му аз.
- Добре,  но знай, че аз нямам нищо против да дойдеш в моята половина. - каза той.
  Разбрахме се. По - късно илезнахме на разходка. Той изпълни желанието да отидем и да се снимаме пред Айфеловата кула. Вече нашата първа снимка заедно беше факт.