Love Inscription

[1]

Еее, майната му.
Веднъж примерната ученичка заспала в час и трябва да и лепнат нещо на челото. Браво хора.

Нали вървя си към хубавия физкултурен салон. Влизам в съблекалнята и първото нещо, което забелязвам в огледалото е бележката на челото ми.

Отворих широко очи. Там...да не пишеше:
"Ти си моя."

Яя какво съм проспала?
Първото си гадже?
Даже не знам кой е, че да съм негова!
Въздъхнах на тъпотията си и махнах бележката.
Пъхнах си я в джоба и си облякох екипа.

Започнахме час.
Якоо.
Имаше нов ученик.
Загледах се в него.
Тогава се сетих, че той може да е написал бележката.
Яя вече и новите се базикат с мен!

-Йошида Рин! Концентрирай се!-развика ми се господина.

Кимнах и се съсредоточих в играта.
Играехме баскетбол.
Странно, но ми харесваше.
Бях добра.

Изведнъж пак се разсеях и се озовах на земята.
Новия ме беше бутнал.
Май не важи правилото за момичета а?
Кого заблуждавам, много ясно, че не важи.

Изправих се.
Върнах се в игра.
Въпросният заподозрян даже не ми се извини.
Какви обноски...

Свършихме час.
Потни прасета навсякъде.
Добре, че беше последен час и имаше душ кабини.
Съблякох екипа си и влязох в едната.
Ахх течаща гореща вода.
Любимото ми.

Скоро удоволствието свърши и напуснах кабинката.
Облякох си униформата и  от банята или каквото беше.
Сблъсках се с някой.

-Гледай си в краката де!-викнах му.

Нда..беше той.
Само се подсмихна и си продължи.
Какво иска?
Изнервя ме.
Има си проблеми май.

Продължих си.
Колата с шофьора спря пред училище.
Качих се и господин Ким ме закара вкъщи.
Да имах си шофьор, голяма работа.

Баща ми е прочут архитект.
Имаме голяма къща и аз живея там.
С мама са разведени от година.
Тя живее в отделна къща.
Не е по-зле финансово.
Все пак е известна дизайнерка в Япония.
Живее в Осака-родния ми град. Точно така аз не съм корейка, А японка, която живее в Сеул.
Омма....тя се върна в Япония и леко ме забрави.
Чуваме се два пъти на месец общо взето.
Татко много държи на образованието и трябва да уча постоянно.
Това си е терор, но нямам избор. Винаги съм заета.

Ее..прибрах се в огромната пуста къща, наречена мой дом.
Прислужниците ме посрещнаха, предлагайки помощта си отново, както всеки ден.
Не ми харесваше да се притесняват от мен, но...