Love Inscription

[27]

°Рин°

Иху.
15 септември.
Защо не?
Ами защото....не.

-Сериозно ли ще отидеш така?-прелестния ли годеник застана на рамката на вратата, оглеждайки ме от главата до петите.

-По-добре млъкни.-изсъсках насреща му.

Точно така.
Лошо отношение.
На ти Джънгкук.

-Яя! Внимавай с приказките, малката!

-Не искам. Плюс това два месеца не са от значение.-извъртях очи.

Тук се прави на шеф.
Еми не е такъв.
Не му и отива.
Дори да се опитва...просто не става.

-Много си отворена нещо. Това че ми мина рождения ден, не значи нищо.

-Какво имаш против облеклото ми?-посочих сивата тениска и черните дънки.

Точно не в мой стил.
Просто не ми е ден, окей?
Не е окей.

-Това училище трябва да има униформи.-въздъхна превзето.

Тръгна към гардероба ми.
Оо не.
Не и там.
Застанах пред него, а той ме погледна.
От очите му разбирах мислите му.
И те бяха: "Сериозно дребос? Мръдни сега."

-По-добре—

Започна с речите, но някой го прекъсна.

Опа.
Бях аз.

-Знам. Няма да се махна.-отсякох.

Всъщност...
Това беше част от личното ми пространство.
Както казах, не ми е ден.
Така и гардероба ми страда.
Той беше от рода на: отгоре рафтове, част за закачалки и гледаш две шкафчета в долната част за бельо и чорапи.
Еми сега тези шкафчета...
Просто бельото ми се намираше, не където трябва.
Биваше да подредя гардероба при смяната на сезона.
Това щеше да стане вчера, ако Джънгкук не ме беше завел на вечеря.

Ресторантче в центъра на Сеул, нищо особено.

Абсолютна лъжа.
Глупост.
Качихме се в колата и докато мигна, ме беше извел от града.
Спря чак в някакъв град, на който дори не запомних името.
Вярно, беше хубаво.
Но защо идеята за нищо особено ми харесва повече?