Love Inscription

[10]

-ГНТ Рин-

Седяхме си и гледахме вече залязващото слънце. Не знам колко часове бяхме прекарали заедно, без да се караме, а просто да си говорим и да се смеем.
Оказа се, че имаме общо.
Не живеем в две различни вселени, както си мислехме.
Е...светове може, но чак вселени.

Джънгкук обичал литературата.
Особено изкуството, както и музиката.
Не смятах, че е любител на такива неща. Наистина съм имала грешна представа за него и тази среща ме накара да го опозная наистина и да си променя мнението.

-Това е то Кук.-усмихнах се.

-Кое?-засмя се.

-Имаме нещо общо.

-Шок.-накара ме да се засмея.

-Бил си забавен не само за приятелите си.-отбелязах.

-Ще видиш какъв уникален мъж ще имаш.

-Мъж? Да не започна пак?

-С кооееее?-огледа се.

-Абе яяя! Мъж щял да ми е!

-Пф добре де.. Ще го караме бавно.

-Кое?

-Връзката нии. Как кое? Време е да започнеш да ми викаш "съкровище".-сложи си мазната усмивка на лицето.

-Аз? Да ти викам така?-изсмях се.

-Риннн. Естествено, че ще ми викаш така!

-Мне. Съжалявам, Кукчо.

-Кукчо? Какво е това?-засмя се.

-Нищичко.

-Щом казваш. Искаш ли да тръгваме?

-Става.-започнах да прибирам приборите в кошницата.

Кук сгъна одеалото, на което бяхме седнали и тръгнахме към колата.
Оставихме нещата на задните седалки и потеглихме, заемайки местата си.
Беше тихо в колата.
Джънгкук този път не беше пуснал музиката и на мен ми беше прекалена тази тишина.
Натиснах копчето и усилих звука, изненадвайки момчето.

-Какво стана със студената Рин?-попита ме закачливо и с усмивка.

-Тишината я убиваше.

-Ясноо. Какво ще правим утре?-попита.

-Ние?-учудих се.

-Мхм.

-Ти май наистина се размечта днес.

-Защо? Не съм.

-Напротив.