Ах тази забравана.. Но се усмихна. Значии...й е харесало? Определено беше така. И как няма. Та това съм аз - Джеон Джънгкук! Много е сладка и неопитна. Скоро ще е само моя.
-ГНТ Рин-
Прибрах се и хапнах лека закуска. Неделя~ Какво се прави в неделя? Попринцип уча, но вече бях свършила и не ми се занимаваше допълнително.
Хапнах лека закуска и се разходих няколко пъти из къщата. Наистина ми беше отчайващо скучно. Седях, лежах, обикалях стаите и пак така, докато телефона не звънна.
Беше непознат номер за мен. Просто вдигнах. Когато чух гласа от другата страна ми стана неудобно и странно. Беше Джънгкук.
"От къде ми имаш номера?
"Баща ти искаше да излезем. Знаеш да се опознаеемм."
"И какво?"
"След половин час ще те взема. Облечи се като за пикник."
"Значи без шумни и ужасни партита?"
"Даа. Хайде оправяй се, скъпа."
Въздъхнах и затворих някак облекчена. Ноо...има ми номера вече. Няма оттърване. Ама чакай. Аз приех без да противореча. Какво ми става?! Ударих си лек шамар и застанах пред огледалото. Трябва да се преоблека, но първо...
Взех си телефона и записах номера под ника: Дразнител #1 Сега сме готовии. Е почти. Трябваше да се оправя, за да не чака дълго. Не, че нещо ще му стане. Ама не обичам да закъснявам.. Изкарах от гардероба си бяла пола и черна тениска с логото на адидас.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вързах си косата на висока опашка и излязох от стаята. Беше минал половин час и се чуваше как дразнителя спира рязко пред вкъщи отново. Музиката от колата му се чуваше дори в къщата. Разтърсих глава и обух маратонките. Излязох и потръпнах. Навън имаше хладен вятър, а аз излязох с мисълта за топло време. Щях да закъснея ако се върна, за това поех риск да настина и напуснах дворчето ни.
