Love Inscription

[25]

°Рин°

Седяхме си на терасата, подпряни на парапета, гледайки залязващото слънце.
Вълните на морето се разбиваха в пясъка и беше красиво. Тишината беше красива.
Докато Джънгкук не реши да я развали с гласа си.

-Рин..

-Не можеш ли половин час да мълчиш?-попитах, загледана в плажа.

-Не. Имам въпрос.

Въздъхнах.
Разбира се.
Защо не?

-Кажи. Какво не си разбрал?

-Ти..какви сме ние? Освен годеници в уреден брак.

-М..това не ти ли стига?

-Съвсем не. Погледни ме.

Обърнах глава към него.
Беше сериозен, което ме накара да се замисля.

-И аз не знам.

-В началото беше привличане. Исках и да те дразня. Не знаех, че ще стигнем до тук, но не съжалявам.

-И?

-Това привличане се промени.

-Какво искаш да кажеш?

-Стана силно, колкото гравитацията, Рин. Виж...-въздъхна и погледна към небето.-Аз не искам да живея в лъжа. По-точно искам да знам дали само аз усещам това.

-Кук..

-Познаваме се от повече от година. Почти две. Постоянно ме отхвърляше и беше груба.

-Никога не си бил сериозен.

-Може да изглежда сякаш си играя с теб.

-Да точно.

-Но не е така. Всичко, което съм правил е бил съвсем сериозно и осъзнато. Когато те дразня и тормозя, когато перверзнича, когато те целувам и искам да те докосвам.

-Сложно е..

-Не е. Просто ми кажи дали някога си чувствала нещо към мен.-обърна се с лице към моето и ме погледна в очите.

-Чувствала съм, много ясно. Първо те мразех. Мразех те, но не спирах да мисля за теб. После пък се оказахме годеници. Чувствах те приятел известно време. Накрая...заживяхме заедно и те виждах всяка сутрин. Тогава...-спрях.