Love Inscription

[18]

-ГНТ Рин-

Събудих се от лъчите на сутрешното слънце, които влизаха през прозорците и галеха кожата ми. Всъщност я опичаха бавно.
Някой не беше дръпнал пердетата и стаята беше огрята.

-Искаш да ме изпържиш бавно! Ще хвана тен тука!-извиках, гърчейки се под завивката в опит да се скрия от светлината.

Джънгкук като по часовник влезе в стаята, лягайки до мен.

-Кой те е канил?-подадох глава от завивката.

-Лошо отношение още от сутринта. Рин, къде ти отидоха обноските?-повдигна вежда Кук.

-В училище е едно, с годеника е друго.-казах наперено, а после се завих засрамено през глава отново.

Годеник???
Я стигааа!

-Не си го чул.-леко се подадох, за да го кажа и се скрих преди да е заговорил.

Чух само как се засмя и усетих наместването му на леглото.
Няма оттърване...
Скоро главата ми отново беше извън завивките и гледаше към прозореца, игнорирайки момчето до мен.

-Как ще живеем заедно?-въздъхнах отегчено.

-Не знам къде ще намерим място за купчината книги, която донесе.

-Искам стая, която да направя моя библиотека. Тоест, където няма да влизаш.-казах, без да го поглеждам.

-Има една свободна. Самият таван на къщата е стая. Може да е там.

-Таванска стая! Моя библиотека?! Далеч от теб???-погледнах го с ентусиазъм, обръщайки се рязко.

-Много ли искаш да не ме виждаш?-попита неочаквано сериозно.

-Ъ..Не исках да прозвучи така. Всъщност...Джънгкук, ще се държим като приятели нали? Нищо повече.

-Ам...Да..

-Отивам да направя закуска!

-Добре.-кимна.

Излязох от стаята и седнах на земята в коридора.
Наистина бях объркана, а тези прибързвания ми идваха в повече.
Не знаех дали искам да сме само приятели.

Изведнъж чух шум и отваряне на врата. Бързо се изправих, поглеждайки в другата посока на коридора.

-Какво правиш?-дойде до мен.

-А, нищо.Щее..Правя закуска. Да така.-изнизах се и тръгнах забързано към кухнята.

~~
Направих закуска и седнахме на масата двамата, хапвайки тихо.
Това спокойствие беше ново за мен. Не мислех за уроци, курсове, задачи и училище.
Училище...Пропускам нещо.