[24]

3.2K 174 28
                                    

°Рин°

-Ее кога тръгваме?-попита Джънгкук, докато отхапваше от тоста си.

-Ъ?-погледнах го объркано.-За къде?

-Искаше на морее.-припомни ми.

-О, да. Кога ще ходим?-Техюнг се включи в разговора, докато слизаше по стълбите и търкаше сънено очи.

-Ти няма да идваш с нас.-Кук отсече злобно.

-Ее защоо? Това е дискриминация!-размрънка се Ви.

-Мхм. Така е.-кимнах, подкрепяйки го.

-Рин!

-А?

-Събирай багажа. Тръгваме сега!-набута си остатъка от хараната в устата и тръгна да изкачва стълбите през една.

-Ще се задавиш!-извиках му, но беше без значение.

-Снощи направихте ли нещо като се качих?-попита Ви.

-Ние? Снощи? Ъъъ...-не знаех какво да кажа.

Той поклати глава и стана.

-Ще се видим след морето.

-Чао!-помахах, докато излизаше през вратата.

-Джеон Джънгкук!-скръстих ръце, гледайки го как си събира багажа.

-Кажиии.-обърна се към мен.

-Не може просто така да отидем на море.

-Може! Сега ще видиш.-усмихна ми се.-Отивай да си събереш багажа, скъпа. Отивамее...къде искаш?

-Хм... Хавай? Или...на Карибите... Оф, защо не си седим вкъщиии.-седнах на земята до куфара му.

-Искаш ли и на двете? 5 дни на Хавай и още 5 на Карибите. Мога да те заведа, където искаш.

-Аз мога и сама да се заведа.-намръщих се.

-Знам, знам.-целуна ме по носа.-Ще отидем с частния самолет на баща ми до Хавайте, нали?

-Няма да го пилотираш ти обаче.

-Да, добре. Сега събирай багаж!-нареди ми.

-Шш ей. За колко дни?

-Оф, вземи повече.

-Добрем.

~~
-Куки ще откача.-стисках здраво очи и гушках ръката на Джънгкук.

-Още не сме тръгнали.

-А добре. Кажи ми като тръгнем.-изпънах ръкава на ризата му и сложих ръце в скута си.

Love Inscription Onde histórias criam vida. Descubra agora