Love Inscription

[6]

Искам и свършва.
Звучи като шега.
Как изведнъж ще свърши?
Та ние ще се сгодяваме по даволите!
Гледах го закована.
Ами...нямах коментар по въпроса.

-Ей! За пръв път не се репчиш и не спориш с мен, а си мълчиш кротко!-отбеляза Джънгкук.

-Какво искаш да кажа?

-Тази Рин, която—

-Която ти НЕ познаваш.-прекъснах го.

-Ненене. Аз я познавам и тя щеше да се съгласи без да мисли.-продължи си.

-Не ме познаваш, Джеон.-изгледах го тъпо.

-Искаш ли да се опознааем.-натърти на последната дума, приближавайки се към мен.

Следях с поглед пръста му, който шареше по чина и се приближаваше.
Докато гледах към него, усетих дъха му да се разбива в лицето ми.
Мента..
Ах..

-Джънгкук, хубаво е да си миеш зъбите отвреме навреме.-отдръпнах се.

Причина да го направя - да се отделя от него.
Трябваше ми такава, а не можех да открия.
Затова...мда измислих си.

-Не те бива да лъжеш.-изсмя се и се доближи отново.

Щях да падна от стола, но звънецът за влизане би и скоро стаята се напълни с учениците от класа ни.
Кук се подсмихна и застана нормално на чина.
Въздъхнах.
Стана сложно.

~~
Усетих допир до ръката си.
Рязко се изправих, сепвайки се.
Осъзнах, че съм заспала в часа по музика.
Джънгкук беше този, който ме събуди.
Изгледах го леко смутено, но не казах нищо.

Имахме физкултура.
Изкарах се екипа от шкафчето в съблекалните и видях, че онази бележка ми изпадна от джоба.

"Ти си моя."

Не го разбирах.
Бях сънена.
Осъзнах, че съм забравила за тази бележка и не съм можала да помисля над нея.
Е..вече няма значение.

-Рин! Виж си лицето!-викна ми една съученичка.

Погледнах в огледалцето.
Отново..

"Не ме забравяй ;)"

Хъх.
Кой да забравя?
Прибрах и другата бележка в джоба си.
Дано не ги забравя отново.

~~
Вкъщиии.
Днес нямам курс.
Яко.
Цял час си мислех за бележките.
Джънгкук пък не отдели поглед от мен.
Знаех това, защото тези, които го искат за свой ми говореха как ме гледал постоянно.
Направоо..не ми се слушаше, но..