[13]

3K 183 3
                                    

Отделихме се.
Останах неподвижна.
Беше ме страх да помръдна дори.
Беше ми неудобно и от начина, по който седяхме.
Бях върху него и исках да се преместя, но ме беше страх.
Джънгкук ме гледаше право в очите, карайки ме да се притесня още повече.
Сякаш очакваше нещо от мен, а в замяна не получаваше дори движение.
Бях сякаш затворена в дълбоките му очи, страхувайща се да изляза оттам.

-Удобно ли ти е?-разчупи тишината, показвайки белите си зъби.

Бяхме наистина близко.
Все още не знаех какво да кажа, но усещах топлината да се разпространява по лицето ми.
Един кичур от косата ми се премести и падна върху лицето на Кук. Този кичур ме подканваше да се помръдна. Щях да го послушам преди да ми е станало още по-неловко.

Преместих се от Джънгкук и реших, че ако сменя темата, няма да се чувствам така.

-Защо ме доведе у вас?-попитах, впивайки поглед в почти черните му очи.

-Защо не?-усмихна се невинно.-Ако ще си задаваме въпроси, то моят към теб е хареса ли ти?-подсмихна се леко.

-Не сменяй темата.

-Ти я смени преди малко. Не ми пречи и на мен да го направя.-намигна ми.

Мразех да се прави на остроумен.
Изглеждаше прекалено нелепо, а ме поставяше в ситуации, от които определено излизам трудно.

-Аз ще си тръгвам.-казах и станах от леглото.

Една ръка ме спря.
Джънгкук ме обърна към себе си, изправяйки се от леглото.
Онзи кичур още си беше не на място и той го намести зад ухото ми. Допирът до кожата ми ме накара да настръхна цялата.
Погали лицето ми и наклони глава.
Приличаше на излязъл от картина.

Реших, че бива да се опомня вече.
Трансът, в който бях изпаднала, не ми влияеше добре.
Отклоних погледът му, слагайки ръка на рамото му и го бутнах леко назад, по-далеч от мен.

-Тръгвам.-казах и излязох.

Не след дълго той дойде, за да ме изпрати поне.
Даже не..Реши да си ме закара.

-Много грижовен си станал, Куки. Ще ти стане навик.-отбелязах.

-Все пак аз те доведох тук, без твое желание.-каза, съсредоточен в пътя.

-Мм и това е вярно. Между другото госпожата няма да каже на никого за това, че сме били изгонени.

Love Inscription Donde viven las historias. Descúbrelo ahora