[4] Вечеря]

4.1K 222 34
                                    

Рин

Събудих се навреме.
Разтърках сънливо очи и бавно напуснах топлите завивки.
Отправих се към банята.
Изкъпах се набързо и се върнах в стаята си по хавлия.
След дълго размотаване из стаята осъзнах, че униформата ми я няма.

Сигурно г-жа Мин я е взела с дрехите за пране.
Облякох си светлосини дънки цепнати на колената и бяла блузка с тричетвърт ръкав.
Изсуших си косата, оставяйки два леко къдрави кичура паднали.
Сложих си малко светлорозов гланц и спирала  си взех раницата.

Излязох от вкъщи, когато червено ламборджини ми свирна и спря пред колата, в която обичайно се качвах.
Г-н Ким тъкмо ми отваряше вратата.
Прозореца на луксозната червена кола се отвори и оттам се показа лицето на Джънгкук.
Беше със слънчеви очила, но усмивката му не беше такава.
Все същият Джеон.

-Качваш ли се?-свали очилата, намигайки ми.

Направих знак на шофьорът ми и седнах на седалката до момчето.

-Още от сутринта трябва да си ми пред погледа..-измрънках.

-Казах ли ти колко си красива днес?

-Ъъ...-зацепих.

-Къде ти е униформата?

-Ами..случайно са я изпрали.

-Повод да се наконтиш пред гаджето си. Харесвам къси рокли.-намигна ми.

-Аз не съм някоя проститутка, Джеон.

Изведнъж настроението ми се вкисна.

-И къде е проекта ни?

-Отзад.-посочи задните седалки, където стоеше перфектно направен макета на планетите.

-Ам...добре е.-смутено се обърнах напред, а Джънгкук се подсмихна самодоволно.

-Стигнахме~

Слязох от превозното средство и всички стоящи отвън ни загледаха.

-Не сме заедно!-обявих и влязох в сградата.

-Аз те оставям. Не искам да се мъкна след теб.-намигна ми игриво.

-Супер.

Влязох в стаята, в която се предполагаше, че трябва да караме математика, и седнах на мястото си.
Всички от класа ме гледаха странно.
Какво ми е?
О да..униформата липсва.
Еее какво толкова един ден.

Love Inscription Where stories live. Discover now