Миа беше готова да каже, ще не иска, но Джънгкук изведнъж и хвана ръката и я бутна към стаята си, оставайки я шокирана. Когато той затвори вратата зад него, тя го изгледа.
"Луд ли си? Какво правиш? Те не трябва да знаят за нашата целувка, но сега ще разберат погрешно и-"
"Те няма. Ще кажем, че просто сме имали приятелски разговор за нашия уебтун.". Тя спря и го погледна, той се засмя: "Успокой се. Ви току що целуна Юна, всички ще го забравиме след седмица или две."
"Да, прав си." Миа каза и седна на пода, започвайки рисунка в тетрадка, която беше намерила на някоя маса. Той седна на края на леглото си и започна да я гледа.
"Този дракон изглежда глупаво." каза Джънгкук, дразнейки я. Тя погледна на горе към него и се намръщи.
"Какво каза преди малко?" каза Миа, опитвайки се да скрие усмивката си.
"Глупаво." каза той и се засмя. Тя стана и го бутна върху леглото, хващайки в капан ръцете му, така че да не може да мърда. Точно в този момент, вратата се отвори.
"Хей Джън-" каза Ви, и спря по средата на изречението, когато осъзна каква гледка вижда, беше шокиран. Джънгкук и Миа погледнаха към него, объркани, Ви избяга от стаята, все още шокиран.
"Какво става с него?" попита Миа, вдигайки вежда. Тя се взря към Джънгкук, и той се засмя.
"Усещаш ли се къде седиш в момента?" той попита, подсмихвайки се. Тя беше още по-объркана сега: "На... Теб?"
"На коя част от мен?" Джънгкук каза и се засмя, докато тя гледаше надолу и очите й се разшириха. "И ти ми държиш ръцете. Трябва да се е стреснал много." продължи той. Те бързо станаха, той още се смееше докато Миа се изчервяваше - Ви наистина може да е разбрал това погрешно. Джънгкук си уви ръцете около талията й, и я целуна по бузата, сигурен че му е още ядосана, въпреки че тя беше тази която беше върху него. Беше готов да й де извини, когато изведнъж усети ръцете й гушкайки го, и де усмихна широко.
Миа излезна от стаята и се опита да намери Ви, за да му обясни, че не е това което е изглеждало, Джънгкук я следваше. Те отидоха в хола, гледайки как всички се взираха в тях, докато Ви де усмихваше.
"Изпратихме Ви да ви каже, че можете да излезете, защото искаме да гледаме филм. Решихме че ще гледаме "Психометрия", така че елате и седнете." каза Шуга, и двамата седнаха един до друг, въпреки че имаше много свободно място.
"Ей, вие не сте ли врагове или нещо такова?" попита Джимин, и Джънгкук отговори: "Да, такива сме."
"Тогава защо седите един до друг?"
"Защото искам. Проблем?" каза Джънгкук и погледна приятеля си.
"Млъкнете! Филмът започва." извика Намджун, докато изгасваше лампите, всички мълчаха. Всички гледаха филма, докато Ви и Джънгкук бяха много раздразнени, защотл Миа и Юна ахваха всеки път като Ким Бъм се появяваше. Джънгкук въздишаше всеки път като Миа беше учудена, тя погледна към него и се подсмихна, знаейки че беше ревнив до кости.
Миа знаеше какво причиняваше на Джънгкук, правеше я щастлива виждайки ще ревнува от известен актьор - беше сладко. Миа се доближи до него, той си помисли, че ще му каже да се успокой, но не го направи - тя леко ухапа вратът му и го остави без дъх. После Миа продължи да гледа филмът, все едно нищо не е станало - искаше да я целуне, но не можеше - BTS бяха подозрителни, и заради някаква причина Миа не искаше те да знаят. Така ще, ако Миа не искаше, той трябваше да се въздържа. Когато филмът свърши, приятелите му и Юна си отидоха по домовете. Миа щеше да си тръгне също, но секундата преди да отвори вратата, той и грабна ръката и я дръпна по-близо до него.
"Какво правиш?" тя попита.
"Как можеше да ми причиниш това?"
"Да причиня какво? " тя каза и се засмя, знаейки за какво говори. Миа си помисли, че щеше да я целуне като я дръпна, но я целуна по вратът. Тя го прегърна, карайки го да се усмихне.
YOU ARE READING
My Mr. Arrogant ІJungkook І Bulgarian Translate
FanfictionМиа беше родена във Корея, Сеул, но родителите й се преместиха в Америка когато беше на 10. Сега тя е на 19 и се завръща - беше поканена да учи в Частна Гимназия за Изкуства, и прие поканата. Какво ще стане когато учителката й , и каже да нарисува у...