My Mr. Arrogant ІJungkook І Bulgarian Translate

28 Къщата Му

Миа внезапно чу стъпки и бутна Джънгкук далеч от нея, преструвайки се, че търси тетрадки на рафтовете си, докато той гледаше всяко нейно движение, усмихвайки се. Госпожа Рю изведнъж нахълта в стаята и им се усмихна, пропускайки да забележи усмивката на Джънгкук и изчервяването на Миа.

''Влезнах, за да ви уведомя, че ще излезна да купя нещо. Ще се върна скоро, и Куки, не смей да си тръгнеш когато аз не съм тук, окей?'' каза майката на Миа, и излезе от стаята. Джънгкук се обърна и се приближи до прозореца, наслаждавайки се на красивата гледка която Миа имаше от стаята си.

''Хей, не ми каза че-'' той започна, но тя го прекъсна, дърпайки го надалеч от прозореца, и бутайки го срещу стената. Очите му се разшириха, и се намръщи, опитвайки се да разбере тя какво правеше. Миа забеляза това и се засмя, хващайки му лицето и дърпайки го по-близо до устните й, но не целувайки го. Джънгкук се опита да я целуне вместо нея, но тя го отбягна, отдалечавайки се. Той си повдигна веждата и тя се засмя, дърпайки го по-близо отново. След още един провален опит за целувка, Джънгкук се вгледа в нея.

''Ей, Канг Миа! Какво си мислиш, че правиш?'' той попита, някак си смутен защото Миа отбягваше целувките му. 

''Нарича се отплата.'' тя се засмя и се отдалечи отново, сядайки на леглото си, изваждайки телефона от джоба си. Джънгкук изпрати още един поглед, и се намръщи. 

''Не си честна!'' той се нацупи, Миа го погледна заинтересована.

''Защо е това?'' тя попита и се подсмихна.

''Аз те целунах след моето разиграване! Наистина си несправедлива! Как можеш да... тоест, ТОВА Е МЪЧЕНИЕ.'' Джъгнкук отговори, нацупвайки се още повече, карайки я да се засмее.

''КАКВО е мъчение, скъпи?'' Миа попита и наклони главата си.

''АХ, ХАЙДЕ, МИА. Не ми причинявай това. Исках да те целуна, но ти се отдалечи, не един път, а два, и после си тръгваш, за да играеш на телефона си. И ме нарече ''скъпи''. И се държиш така, все едно нищо не се е случило. Това е толкова нечестно.'' той изхленчи и се нацупи като малко момче, въздишайки.

''Какво биха направили приятелите ти, ако чуят какво казваш в момента?'' тя попита изведнъж, Джънгкук спря да диша.

''Ще ме тормозят докато не им писне, разбира се, защо пита-'' той започна, но се прекъсна себе си, най-после осъзнавайки защо Миа държи телефона. Ужасеното изражение на лицето му, й каза че е разбрал какво се опитва да направи, Миа се опита да стане и да избяга, но в една наносекунда Джънгкук беше до нея, той я бутна на леглото и застана върху нея, взимайки телефона й.