My Mr. Arrogant ІJungkook І Bulgarian Translate

10 Стена

Когато той затвори вратата, Миа я отвори.''Няма да те изям, можеш да влезеш.'' каза тя и започна пак да се смее.

''Ти си напълно пияна.'' каза той, карайки я пак да се засмее.

След това Миа седна на леглото си, и потупа до нея едно място. ''Седни тук.'' каза тя. Джънгкук я послуша, опитвайки се да разбере какво ще направи, тя посочи с пръст стената пред тях. Той я погледна и остана в шок: цялата стена беше покрита със рисунки. ''Това правя като не мога да заспя. И когато съм ти ядосана, не мога да спя. Завърших го много бързо. Харесва ли ти?'' попита Миа,насочвайки си очите от стената към него. Харесва ли го?! Беше перфектно. Невероятно. Беше смесица от черно, червено и синьо. Дракони, цветя, усмихващи се лица. Беше забележително.

''Невероятно е.'' той най-после продума. Когато осъзна че тя не казва нищо, той се обърна и забеляза че е заспала. Джънгкук се усмихна. Беше много сладка. Той много мразеше пияни момичета, но това беше различно. Тя е различна.

Джънгкук беше готов да стане и да си тръгне, когато Миа проговори: ''Може да останеш тук.''. Отначало си помисли че не я е разбрал, но тя стана и си сложи главата на рамото му.

''Трябва ми приятел тази вечер. Видя какво Люк ми прати.''. Очите й се уголемиха, вдигна си главата и каза: ''Съжалявам! Трябва да си тръгваш. Благодаря ти, наистина съм благодарна за всичко което направи за мен.'' тя бързо стана от леглото, хвана му ръката и го дръпна. Джънгкук отново се опитваше да разбере какво прави: ''Какво стана?''. Той стоеше пред нея със безпокойство изписано върху цялото му лице. Миа погледна към пода и каза: ''Не звъннах на Люк, нито един път. Той постоянно правеше първата стъпка. Той беше първия да ми пише или звънне. Сега казва че съм скучна. И ето те и теб, почти винаги говоря с теб първо, накарах те да си оставиш приятелите защото съм твърде пияна и сега се осъзнах колко скучно може да се чув-''.

''Шшшшш.'' той каза и изправи главата й така че да гледа към него. ''Ти си най-интересния човек който съм срещал''. каза той, говорейки самата истина.

Джънгкук гледаше как усмивка бавно се показваше на лицето на Миа. Тя си потърка очите й каза: ''Наистина ще припадна. Искаш ли да останеш? Няма да ми пречиш. Трябва ми някой.'' той се подсмихна, вдигна си веждата и каза: ''Дори ако е най-големия ти враг?'' тя се засмя и седна на леглото: ''Всичко е по-добре от Люк. '' Джънгкук искаше да отговори на това, но тя вече беше заспала. 

''Това беше много бързо.'' каза той, смеейки се. Джънгкук се усети че тя още носи дрехите от клуба - може да са много неудобни. Той се опита да я събуди, но Миа дори не помръдна. Не знаеше какво да направи. След врене, реши да я преоблече със затворени очи - сигурно ще го убие като се събуди, но тези дънки бяха твърде тесни, за да се спи с тях. Джънгкук отвори гардероба й, за да намери нещо удобно за нея и въздиша. Както и очакваше, беше пълен с дрехи. Намери едни къси панталони и тениска и се насочи към нея. Погледня я в съненото й лице и издиша и въздиша бавно. Това ще бъде трудно. 

Джънгкук не знаеше от къде да започне. Яке? Да по-добре от там. Съблече якето й, и започна да мисли какво да махне натам. Дънки или блуза? Въздъхна й започна. Затвори си очите и започна да и сваля блузата. Не можа да издържи - и погледна. Лоша идея. Бързо си затвори очите, видя че е напълно красива. Когато се опитваше да я сложи в блузата, без да иска докосна ключицата й и въздиша - докосването прати тръпка по гръбнака му. Свалянето на дънките беше по-лесно, защото се накара сам да не поглежда. Но когато дойде ред да я облече в късите панталони, не можа да не погледне краката й - тя беше много красива. Как не беше забелязал това преди? Сигурно защото спореше с нея през цялото време. Когато най-после смени дрехите й се чудеше - да си тръгне ли или да остане с нея?

''Къде изчезна студеното ми аз?'' той се попита себе си, и легна до Миа, целувайки челото й, и прегръщайки я силно.