My Mr. Arrogant ІJungkook І Bulgarian Translate

16 Съобщението

Когато Джънгкук усети ръцете на Миа на талията си, той рязко спря целувките си и я отблъсна, смеейки се. Тя се втренчи в него, и той каза: ''Отмъщението е сладко.'', карайки я да се засмее също - не може да се сърдиш на такова лице като неговото.

''Трябва да тръгвам. Ще се видим утре.'' тя каза и го целуна по бузата. Той се усмихна и отвори вратата вместо нея. Докато Миа затваряше портата, Джънгкук я гледаше и се усмихваше - всичко което правеше, го караше да бъде щастлив.

Когато Миа се прибра, тя изслуша гласовата поща от баща й.
''Здравей Миа. Как си? Имаме новини за теб. Майка ти и аз трябва да останем в Америка за известно време - минимално 6 месеца, защото един от нашите потенциални бизнес партньори иска да наглежда работата ни, и трябва да сме свободни за него по всяко време. Ако успеем в това съдружие, ще е възможно да се разширим до Европейския маркет. Говорехме за теб, и решихме ти да решиш къде да живееш - пораснало момиче си вече. Кажи ни когато решиш. Много целувки!''

Миа беше шокирана. Това беше толкова внезапно, но тя вече е взела решение - ще остане в Корея. 

На следващата сутрин, Джънгкук ходеше към училище, мислейки за репетицията, която беше със BTS след часовете. Гледаше в телефона си, но когато си повдигна главата, видя познат силует на 10 метра пред него и се усмихна. Той забърза ходенето си, и след време, ходеше до човекът, когото разпознаваше. Неговата Миа. Неговата Миа. Обичаше как звучи в главата му. Тя си повдигна главата и видя, че някой ходи до нея, но Миа разпозна тази хубава усмивка и тези взимащи-дъха очи, и се усмихна. ''Защо се смееш?'' попита Джънгкук, усмихвайки се към Миа, докато тя гледаше дали има някой зад тях. Когато беше сигурна, че никой не ги гледаше, тя го дръпна по-близо до нея и го целуна, учудвайки го. Джънгкук беше шокиран за секунда, но бързо отговори на целувката й със друга, държейки лицето й. Миа плъзна пръстите си през косата му, и той се усмихна. Тя му липсваше.

Когато се отдалечиха един от друг, Джънгкук и Миа се усмихваха. ''И ти ми липсваше.'' каза Миа и продължи да ходи към училище, оставяйки го назад. Той си поклати главата, опитвайки се да дойде в истинския свят и започна да върви също, усмихвайки се като малко момченце. Джънгкук беше арогантен и хората често му казваха, че е студен, но когато беше с нея, беше неузнаваем - сладък и детински. Когато той влезна в класната стая, Миа вече беше там, говорейки с Юна. Той седна до Ви и се поздравиха, след което учителя влезна в стаята.

След часовете, Джънгкук и Ви поканиха Миа и Юна да гледат репетицията им, така че Ви и Юна да могат да отидат в библиотеката след това, и Намджун да помогне на Миа със уебтун-ът. Миа и Юна седнаха в края на стаята за репетиция, която имаше големи огледала навсякъде, и изчакаха за техния танц. Когато музиката започна, BTS започнаха да танцуват, Миа беше изумена - бяха невероятни. Но, да сме честни, тя гледаше само един човек който танцува. И беше страхотно. Той беше.

След като свършиха със репетицията, момчетата бяха изморени и изпотени, седнаха си на столовете, опитвайки се да си хванат дъха. ''Какво мислите?'' попита Хосеок, гледайки към Миа и Юна. ''Беше страхотно!'' каза Юна, гледайки към Ви, който се усмихваше зад чашата вода, която пиеше. Говореха за хореографията, след като момчетата си починаха, отидоха да си вземат душ в училищната баня. Някой от тях отидоха вкъщи, Ви и Юна отидоха до библиотеката, за да ''учат'', оставяйки Намджун, Миа и Джънгкук сами в компютърния кабинет. Миа им показа какво е направила за сега, бяха изненадани, защото работата и беше толкова безгрешна.

''Как мога да ти помогна?'' Намджун попита Миа, и когато беше готова да отговори, някой отвори вратата и всички трима погледнаха към човекът, който е влезнал. Намджун и Джънгкук се намръщиха, и по-младия започна да говори първи.

''Какво правиш ти тук?'' каза той, със очевидна студенина в гласът му.

''Здравей Джънгкук. Така ли поздравяваш първата си любов?'' попита момичето, подсмихвайки се. 

- - - - - -  

тук започва интересното >:)