My Mr. Arrogant ІJungkook І Bulgarian Translate

9 Малката Тайна На Ви

Джънгкук премина през тълпата търсейки приятелите си. Удари се във Ви, и му каза че си тръгва с Миа. Ви си използва шанса да го подразни: ''Уау, това е много сладко! Ходенето под лунната светлина е романтично, също, нещо може да й падне в окото отново, така че бъди там!'' каза той, смеейки се. 

''Казах ти, дори не сме приятели. Просто ще я заведа до дома й, защото е пияна. О, Ви, това не е ли Юна там?'' каза Джънгкук. Когато Ви чу името на Юна, очите му се разшириха, и се изчерви - Джънгкук беше изумен. Не виждаш Ви да се изчервява всеки ден. Той се запъти към приятелката им от класът, докато Джънгкук се подсмихваше. Знаеше че Юна ще е тук. Миа я извика. Когато той се осъзна, че Миа може й да не го изчака, изтича то масата - за щастие, Миа беше още там, взирайки се в телефона си.

''Миа! Хайде да тръгваме!'' той изкрещя към нея и се усмихна, щастлив защото го изчака. Тя стана и излезе от клубът, към тихата нощ. 

Те се наслаждаваха на хубавата гледка на река Хан под нощната светлина. Беше почти полунощ, градът беше осветен от светлините на уличните лампи, коли и сгради. Всичко беше перфектно. 

''Знаеш ли, за първи път всъщност се наслаждавам на компанията ти.'' каза Джънгкук след няколко минути тишина.

''И аз. Явно някой от нас трябва да се напие или нещо такова за да се разбираме.'' тя каза подсмивайки се. Той я гледаше - нищо не показваше че е пияна. Ходеше нормално, единствената промяна, е това че се държи добре с него. 

''Хм, Миа, помниш ли къде живееш?'' каза той бавно. 

''Разбира се че помня. Казах ти. Не съм толкова пияна.'' 

''Ами родителите ти?'' ''Какво за тях?'' ''Какво да кажа като те видят пияна?''.

Тя се засмя и каза: ''Абсолютно нищо. Те са в Америка сега.'' Джънгкук беше облекчен. Не искаше да се срещне с родителите й по средата на нощта, когато изпращаше пияната им дъщеря вкъщи. Няма да остави добро първо впечатление. 

Миа си извади ключовете от джоба и спря пред една голяма, бяла къща. Джънгкук беше подозрителен: ''Сигурна ли си че това е твоята къща? Не искам да се забърквам в глупости защот-''

''О млъкни. Това е моята къща, погледни името на портата: Канг! Не съм идиотка.'' тя го прекъсна. После отвори портата, и застана до нея, гледайки го. Той погледна към нея също, чудейки се какво прави. ''Глупав ли си или просто се преструваш? Няма да чакам цяла нощ за теб. Искаш ли да влезнеш или не?'' тя каза, леко раздразнена. 

Джънгкук си спомни съобщенията със онова момче Люк: тя се чувстваше самотна. Той влезна в къщата и разгледа - беше много красиво. ''Искаш ли нещо да пиеш?'' тя го попита. Джънгкук игнорира въпроса й, и я попита друг: ''Осъзнаваш ли че говорим нормално един с друг за първи път откакто се срещнахме?'' Миа се вгледа в него: ''Ако игнорираш въпросите ми, може да бъде последния!'' тя каза, и го накара да се засмее.

Миа си поклати главата и отиде в кухнята, Джънгкук следвайки я. Той не знаеше точно какво да направи - алкохолът в тялото й може да заработи всяка минута. Тя наистина пи много тази нощ. Той внимателно гледаше всяка нейна стъпка, Миа го забелязваше.

''Какво?'' тя каза.

''Нищо.'' той отговори. Миа си повдигна веждата, взирайки се в него, карайки го да се засмее пак. Тя си завъртя очите, и почувства замаяност. Джънгкук дойде близо до нея, питайки я дали е добре, на което Миа отговори със едно кратко кимане. ''Мисля че трябва да отиваш да спиш. Ще припаднеш.'' Миа осъзна че е прав и се насочи към стаята си, Джънгкук следвайки я отново. Чувстваше се все по-зле със всяка стъпка която правеше, и го мразеше. Започна да се смее без никаква специфична причина, когато Джънгкук я попита какво е толкова смешно, тя му каза че алкохолът започна да действа на тялото й час след като до пие.

''Да, много е смешно, сега отиди да се преоблечеш и като си готова ме викни.'' той каза и затвори вратата на стаята й.