My Mr. Arrogant ІJungkook І Bulgarian Translate

30 Обратно Към Корея

Миа внезапно се събуди през нощта, без някаква специфична причина. Отне й няколко минути да разбере къде се намира, и на кого е този топъл дъх, който усеща на кожата си, на кого бяха тези ръце, който я държаха толкова здраво. Усмивка се показа на лицето й, когато видя спящото лице на Джънгкук - въпреки факта, че той беше пълен плейбой, който постоянно я дразнеше, но докато спеше, Джънгкук изглеждаше като уязвимо малко момченце. Миа се нарадва на гледката на спящото му лице и се опита да заспи отново, но не можеше. Промените в нея бяха очевидни - никой до сега не е бил толкова близо до Миа. Не само по физически начин. За пример, тя мразеше да спи в леглото на някого друг, всъщност Миа мразеше да не спи във собствената си стая, или да спи с някого друг в нейната стая. Това беше нейния начин на мислене - стаята за спане е нейното кралство. Но да я видиш сега - тя е на километри от къщата й, в прегръдките на някого. Това въобще не й пречеше. ''Той ми причинява нещо, това момче.'' Миа си помисли и забеляза, че блузата му е леко повдигната нагоре (сигурно заради нейното въртене и мърдане през цялата нощ), показвайки перфектно оформени плочки. Тя си плъзна пръста от гърдите му до стомаха, радвайки се, че не е буден в момента - Джънг сигурно щеше да я дразни, ако беше разбрал за това как ръката и в момента е под блузата му и...

''Ако искаш да пипаш тялото ми без аз да го забелязвам, трябва да го правиш малко по-внимателно, както аз направих.'' Миа чу сънливия му глас и леко подскочи, защото се изплаши. И, разбира се, заради смущение. Очите му още бяха затворени и тя беше щастлива заради това, защото дразнещия му поглед е едно от нещата, който тя не може да търпи. Караше я да направи нещо, което го караше да ги затвори, о боже, със сигурност не беше спане. Миа се опита да измисли основателна причина която обяснява защо ръката й е под тениската му, когато алармата в нея звънна.

 ''Както ти направи?!'' тя изкрещя, бързо махайки ръката си от него, най-после усещайки се къде е била.

''Да.'' Джънгкук отговори и си повдигна раменете, все едно говореше за времето. Очите й се разшириха от страх, и той се засмя заради изражението й.

''Как си могъл ти да ме пипаш докато съм била заспала?!'' Миа каза и се загледа в него, опитвайки се да прочете лицето му в тъмната стая.

''Трябва ли да те подсещам какво си правила преди около минута?'' той каза и тя въздъхна. ''Шегувам се, сладка. Повярвай ми, ако реша да те пипна през нощта, ти със сигурност ще го забележиш.'' Джънг каза, ''и ще ти хареса.'' Миа му прати гаден поглед.