My Mr. Arrogant ІJungkook І Bulgarian Translate

21 Наказание

Миа седна на стола и се опита да се успокой. Той не говореше за мен. Говореше за друго момиче. , тя си помисли, но започна скоро да се притеснява, решавайки, че ще се прибере. Не искаше да се обади на Юна, защото със сигурност ще развали радостта й - просто ще отиде вкъщи и ще забрави всичко което е чула. Когато Миа пристигна вкъщи, реши че няма да преиграва - Джънгкук със сигурност не говореше за нея. Соджин просто ревнуваше, дори Намджун каза че е зла, така че сигурно просто е излъгала Миа, защото беше влюбена в него. Но въпреки това каквото си казваше, едно малко нещо караше притесненията й да станат по-големи - Соджин каза, че е първата любов на Джънгкук. И той не го отрече.

Докато Миа се тревожеше за Джънгкук, той беше у дома си, говорейки с Юна по телефона. 

''И ще й купиш ли подарък?'' попита Юна развълнувано. Той въздиша.

''Не, Юна, аз обикновено отивам да се крия в друг щат, когато има рожден ден някого когото обичам.'' той каза иронично, и тя го игнорира за секунда, след което осъзна какво каза.

''Някого когото обичаш?!'' тя каза и се засмя, докато Джънгкук се опитваше да не си удари главата в стената, защото е засрамен.

''Ей, говорех като общи линии, знаеш!'' той се опита да се измъкне от ситуацията, но Юна беше в настроение - искаше да го подразни, и ще го направи безмилостно.

''Не лъжи, Джънгкук, знам те много добре.'' тя каза и се подсмихна. Джънгкук се засмя тихо, така че Юна да не го чува.

''Не, очевидно не ме. Говорех за рождени дни в общи линии, знаеш, не ти пука за рождени дни, освен ако не са на хора за който ти пука, така че-'' той се опита да се измъкне отново, но тя го прекъсна.

''Значи си признаваш, че я обичаш?'' Юна каза и се засмя, и Джънгкук си завъртя очите от раздразнение.

''Не обичам никого освен приятелите ми.'' той каза студено, карайки я да стане сериозна. Това си помисли Джънгкук, но Юна продължи със студен тон:

''Просто се шегувах. Знам колко си студен, и като Миа ти е много специална приятелка, ти я обичаш по много специален начин!'' тя каза и се засмя отново, Джънгкук въздъхна. Но не въздишаше заради малките атаки на Юна - въздишаше защото се наслаждаваше.

''Затварям!'' той каза и беше на път да затвори, когато тя изкреща: ''Ей, доведен брат!''

Джънгкук веднага отговори: ''Какво сега?'' тя се засмя още по-силно: ''Нищо, просто исках да видя дали ще отговориш на ''доведен брат''!'' каза Юна и затвори, оставяйки го много раздразнен. Рождения ден на Миа е след 3 дена, и той още не е решил какво ще й купи: той звънна на Юна за помощ, но тя просто го раздразни и затвори.

На следващата сутрин, Джънгкук влезна в класната стая, и когато забеляза че Миа не е там, той се намръщи.

''Ей, maknae, не бъди толкова щастлив да ме видиш, аз съм просто най-добрия ти приятел!'' каза Ви, дразнейки го, Джънгкук го удари леко по рамото, след което се засмяха. Миа влезна в стаята, но учителя беше малко след нея, Джънгкук не можеше да й каже нищо. Той забеляза, че нещо не беше наред - тя изглеждаше тъжна и уморена. След като часът свърши, Джънгкук се насочи към нея, надявайки се той да я направи щастлива. Юна го поздрави със усмивка на лицето й и каза думите ''доведен брат'' докато Миа търсеше нещо из раницата си, той се взря в Юна, карайки я да се засмее. Ви извика Юна след няколко секунди, за да й каже ''нещо интересно за урока, който учиха'', тя почти долетя до него, оставяйки празно място до Миа, където Джънгкук седна. Тя го погледна и му се усмихна, той й се усмихна също, взимайки й ръката и играейки с пръстите й. Джънгкук я погледна, чувствайки се все едно е научил всяка нейна част от сърцето й, чувстваше все едно неговото можеше да експлодира заради радостта му. Той най-после стана от мястото, когато Юна се върна, и учителя влезна, опитвайки се да не показва колко е трудно да се разделя така с нея, въпреки че беше само 2 чина зад нея.

По средата на часа, учителя извика: ''Канг Миа! Спиш ли?!'' когато Миа си вдигна главата, професора изглеждаше много ядосана. ''Задържане, днес след часовете.'' тя каза студено, Миа просто кимна с глава - тя наистина спеше в края на краищата.

Когато звънецът звънна, тя изтича през коридорите, търсеше професор Ким, за да й каже какво да прави, но вместо професор Ким, тя намери професор Чой.

''Ще работя с теб, защото професор Ким трябва да провери няколко теста.'' тя каза и се усмихна. Когато стигнаха до празната стая - същата в която Миа и Джънгкук бяха заключени последния път - някой почука на вратата и влезе. Миа ахна - беше Джънгкук. Професор Чой го погледна объркано, и той се усмихна.

''Професора по математика реши да ме накаже - псувах от радост когато звънецът за последния час би.'' за малко щеше да запее, и седна до Миа, опитвайки се да не се смее, докато Миа вдигаше едната си вежда.

Той никога не псуваше.