My Mr. Arrogant ІJungkook І Bulgarian Translate

13 След Къпането

Миа чу, че Джънгкук беше в стаята, но не можа да спре да гледа снимките му.

"Миа, какво гледаш?! Затвори го СЕГА!" той каза, напълно ужасен.

"Хайде, не бъди такъв. Виж колко си сладък." каза тя, без да си вдига главата. Миа чувстваше все едно той е пред нея, и си повдигна главата - тя преглътна. Той капеше от вода и носеше само хавлия около талията си. Мис сканира тялото му: страхотни мускули и страхотен цвят на кожата. Джънгкук плъзна пръстите си през косата й, и каза: "Въпреки че съм сладък, не трябва да виждаш това. Беше преди много време." опитвайки се да скрие колко е унижен. Тя се опита да отговори на това, но не можеше. Сладък? Това със сигурност не беше първата дума, която й хрумна, когато го видя още мокър от къпането, на половина гол. Джънгкук взе снимките от ръцете й, и ги остави на масата, докато тя искаше той да си сложи дрехи скоро време. Тя се опитваше много да не гледа тялото му, питайки се къде изчезна невинната Миа.

За щастие на Миа, Джънгкук реши, че трябва да сложи някакви дрехи - неговия план се получи. Тя се изчервяваше, и той знаеше какво накара това да стане. Джънгкук взе няколко дрехи и отиде в банята. След като беше готов, те излезнаха от къщата и се насочиха към парка. Двамата прекараха страхотен ден разхождайки се, гонейки се, ядейки сладолед и говорейки, харесвайки компанията на другия. Когато слънцето започваше да залязва, Миа въздъхна.

"Ще отивам вкъщи. Трябва да работя върху твоя уебтун." каза тя и погледна към него.

"Ахх, и аз ще се прибирам. Трябва да уча за теста ни по история." каза той и въздъхна също.

"Да тръгваме тогава." тя каза и стана. Той я изпрати до къщата й, и когато пристигнаха, Миа се обърна.

"Искаш ли да влезнеш?" каза Миа.

"Не, наистина трябва да се прибирам" каза той и я целуна по бузата. Тя се засмя и каза "Чао тогава!" и когато се беше запътила към вратата, Джънгкук й хвана ръката и я дръпна по-близо до него. Погледите им се срещнаха и той я целуна, без да се тревожат, че някой ги гледа.

Когато Джънгкук най-после затвори вратата на къщата му, той въздъхна. Не можеше да разбере какво става с него. Преди 2 дни си мечтаеше да я убие, и сега не можеше да спре да се усмихва като си мисли за нея. Беше готов да започне да учи, когато звънецът се чу. "Идвам!" той извика и отиде да види кой е на вратата. Беше Хосеок. Отвори вратата и го пусна да влезе.

"Беше ми скучно и реших да дойда да те посетя. Никой не ви беше видял с Миа след клубът." каза Хосеок ходейки към дивана на Джънгкук в хола. Двамата бяха много близки - Джънгкук винаги му казваше всичко за живота си, Хосеок правеше същото - бяха като братя. Единственият човек, който знаеше толкова колкото Хосеок, беше Ви.

"Бях много уморен и учих." каза Джънгкук, не смеейки да погледне приятеля си в очите.

"Наистина ли? Какво учи? Мога да ти помогна. Ученето е важно!" каза Хосеок, опитвайки се да скрие усмивката си.

"Учех английски." каза Джънгкук, не забелязвайки как Хосеок крие широката си усмивка.

"Страхотно. Много се радвам, защото разбираш колко е важно образованието. То е много важно, защото може да отвори много врати. Или по-точно врати на най- големите ги врагове, в който можеш да преспиш нощта. Хипотетично, разбира се." каза Хосеок и започна да се смее, наслаждавайки се на шокираното лице на приятеля си, което се изчервяваше повече и повече след всяка секунда.

"Е-ей! За какво говориш?" попита Джънгкук, чудейки се как е разбрал.

"Бях в квартала тази сутрин, и те видях да излизаш от нейната къща с НЕЯ, носейки същите дрехи, който беше носел и снощи. Греша ли?" попита Хосеок и си повдигна веждата.

"Не, не грешиш." каза Джънгкук, след като разбра, че е загубил битката.

"Страхотно. Сега, ще ми разкажеш всичко от началото до края, или ще кажа на всички от BTS за малката ти тайна. Ти решаваш."