My Mr. Arrogant ІJungkook І Bulgarian Translate

26 Госпожа Рю

Миа въздъхна и бутна Джънгкук настрани.

''От къде взе номера на майка ми?'' тя каза, гледайки към него загрижена.

Какво е направил? Какво й е казал? О, не. Тя е толкова убита. Майка й, й позволяваше да има гаджета, разбира се, но гаджетата й никога не са звънели на родителите й, никога не са се срещали, никога не са се виждали. В главата си, Миа вече виждаше как майка й я тормозеше без милост. Джънгкук се засмя заради загриженото й лице. Защо звъненето на майка й е толкова лошо? 

''Родителите ни се познават.'' той каза, карайки я да го погледне объркано.

''За какво говориш?'' тя попита.

''Спомняш ли си една голяма детска площадка, със голям кораб-играчка по средата, където беше свикнала да играеш като беше малка?'' Джънгкук каза, със усмивка на лицето си.

''Да?'' Миа отговори, вдигайки едната си вежда. Как знаеше за всичко това?

''А спомняш ли си онова момче, което винаги затваряше вратите на този кораб, и трябваше винаги да го попиташ мило да ги отвори?'' той попита, накланяйки си главата на една страна опитвайки се да прикрие усмивката си.

''Да,аз... Как знаеш за него?'' тя попита, и изведнъж реализацията я удари силно. ''Ти беше това момче?! Шегуваш ли се?! Ти беше онова досадно момче което... Няма начин! Ти винаги ме заключваше вътре и... О боже мой. Бях влюбена в теб, боже.'' Миа каза, все още не вярвайки на думите му.

''Кууууууууукиииии, искам да се махна от тук, твърде е тъъъъъъмно.'' Джънгкук изимитира малката Миа, смеейки се. Тя се вгледа в него, кръстосвайки ръцете си.

''О боже, сега си те спомням перфектно. Но чакай, мислел си че е смешно? Плашех се от тъмното.'' Миа каза и присви очи, карайки го да се засмее още по силно

''Разбрах го, когато ме прегърна и за малко щеше да ми счупиш ребрата, спомняш ли си? Когато някой чукаше на вратата.'' той каза, тормозейки я. 

''Ей, бях много изплашена. Защо се смееш? Как можех да знам, че Минхиън е този които чукаше? Можеше да е убиец.'' тя каза, изпращайки му раздразнени погледи. Джънгкук наистина не е знаел колко изплашена е била.

''Много се радвам, че си си мислела че моята прегръдка е могла да те спаси от убиеца, но хей, сещаш ли се за лицето на Минхиън когато ни видя? Беше безценно.'' Джънгкук каза и погледна към небето, усмихвайки се. ''Тя каза на всички в парка, че сме заедно. Наричаха ни съпруг и съпруга.''