My Mr. Arrogant ІJungkook І Bulgarian Translate

22 Суитчър

Професор Чой се усмихна: ''Добре, ако е така, тогава ще направим същото както миналия път. Напишете нещо, което ще покаже колко много ви е грижа за другия човек. Не е нужно да е цяла страница. Ще се видим след час.'' тя каза, и когато се беше запътила към вратата, Миа попита: ''Извинете, професоре, но защо винаги ни давате такива теми?'' 

Професора се засмя, и погледна Миа в очите: ''Ако можеш да погледнеш това младо момче в очите, и после в моите очи, и ми кажеш че нямаш чувства към него, ще разбера и спокойно ще ви дам да пишете за Втората Световна Война.'' тя приключи, усмихвайки се още, излезе от стаята и ги остави сами.

Те чуха как вратата се заключва и се засмяха - този професор беше удивителен. Миа взе химикала си и започна да пиша, но Джънгкук го взе от нея и нежно й хвана вратът, дърпайки я по-близо до него, целувайки я бавно, тя му отговори със целувка също. Той чувстваше, все едно е създаден да я целуне - все едно те беше създадена за него. Джънгкук бавно се даде назад, давайки й време да диша, и остави малки целувки на бузите, нос и челото й, бавно стигайки до устните й. Той я целуна пак, Миа си помисли: Как мога да си помисля, че той може да ме нарани?

Тя го бутна на страни и се засмя: ''Трябва да работим.'', и Джънгкук си повдигна веждата.

''Вече съм започнал да работя, не виждаш ли?'' той каза и я целуна отново.

''Ей, искам да свърша с това и да си отида вкъщи, окей?'' тя каза и се усмихна, разтапяйки се под погледа му. Неговите очи винаги я оставяха без дъх, без значение колко дълго ги гледаше.

''Защо си изморена? Какво е станало с теб?'' той попита, изведнъж ставайки сериозен. 

''Не можех да спя. Нищо важно.'' Миа каза и започна да пише. Докато правеше това, Джънгкук гледаше към нея, опитвайки се да организира чувствата си. Никога не се е чувствал така - никой не го притежаваше така. Тя караше сърцето му да трепти всеки път когато я виждаше - тя го правеше щастлив. Миа приключи със писането и си извади телефона, оставяйки слушалки в ушите й. Джънгкук осъзна, че и той трябва да напише нещо много кратко - един час почти е изтекъл. Той взе химикалът си и написа нещо кратко, докато Миа се взираше в него, той се засмя и учителя влезе в стаята. Тя взе листата и се усмихваше докато ги четеше.

''Прекрасно, прекрасно, прекрасно. Джънгкук, никога не съм мислела, че би написал такова нещо.'' каза професора, Джънгкук се изчерви и извика: ''Ей, професор, не й казвай! Скрийте го!' професора се засмя, докато Миа си повдигаше веждата, объркана. Какво беше написал?

След като професора ги пусна, те се насочиха към домовете си заедно - Джънгкук искаше да е сигурен, че Миа ще се прибере невредима. Тя беше много изморена. Той не знаеше, че е изморена заради него - Миа не можеше да спи цялата нощ, заради това каквото Соджин й беше казала. Нямаше място, което е празно на стената й - тя изрисува всеки милиметър от нея. Когато бяха пред къщата й, Миа го покани да влезе, но той отрече - тя сигурно ще заспи в секундата която влезе в къщата, Джънгкук я прегърна и си тръгна вкъщи.

По-късно този ден, Миа се събуди, тя осъзна че суитчърът на Джънгкук е на нея - той й го даде защото й беше студено. Миа реши, че ще се поразходи малко до тях, за да му го даде, тя си смени дрехите и се запъти към къщата му. Когато Миа почука на вратата му, тя чу стъпки зад нея и се усмихна, но осъзна че не беше той - стъпките бяха много леки за момче. Тя почука отново, и вратата се отвори. Но човекът който отвори вратата не беше Джънгкук. Миа погледна този който отвори вратата и очите й се разшириха.

Отново, беше Соджин.