Непознатия

598 38 3
                                    

Лъчите слънце озариха лицето на Ми Ча,тя протегна ръце и стана от леглото,но чакай малко аз защо съм в това легло, красиво легло!
- Госпожице Ми Ча вие сте в подземието на имението на господин Jimin.
- И...какво правя пак тук, до колкото помня вие ме изгонихте,а сега ме връщате. Ама да знаете,че сте много странни хора вие?!- каза Ми Ча замисляйки се за нещо.
- Госпожице същност истината е ,че вие сте тук без знанието на господаря!- извика изведнъж истерично старата дама от персонала.
- Как,но защо искам си вкъщи оставете ме намира,пуснете ме не е честно да ме държите тук без мое позволение и знание на господаря ви!- започна да крещи и рахумаха Ми Ча.
При тези обстоятелства жената бе принудена да използва по-сериозни мерки срещу Ми Ча,която не спира да приказва през цялпто време. Жената се приближава до Ми Ча и притисна кърпа напоена с ..(мисля,че се сещате с какво...защото аз не😂😂😂)тогава Ми Ча се събуди в малко помещение в което има само легло и голямо шише с вода.
- Дори и бурканче,паничка нищо не са ми оставили къде ще пикая а?- попита най- голямата по възможност тъпотия.
Тя се огледа повъртя се и след малко чу стъпки. Някаква тъмна фигура отвори вратата.Същата тази тъмна фигура издърпа Ми Ча и я повлече по дългия коридор. А тя все така невиждаше човека който я тегли напред,но фигурата беше стройна но не така както би имала една жена затова единственото й предположение е че непознатият е мъж който я тегли към непознатото. "Кой ли беше този мъж"? Чудеше се тя но не проявяваше желание нито да говори нито да пищи просто вървеше и се пънеше,заглеждайки непознатия.

Jimin-my bad bad boyDonde viven las historias. Descúbrelo ahora