Метнах раницата на гърбът си.
Запътих се към изходната врата на училището.
И бях на улицата.
В този мъглив априлски ден.
Чух подтичване след мен.
-Изкаш ли да те изпратя?
Чернокосият.
Нервно потропване на пръстите по телефонът в лявата му ръка.
-Съжалявам, предпочитам да съм сама с мислите си.- Трябваше да му откажа.
- Тогава, предполагам, ще се видим утре.
И високата му фигура се изгуби в мъглата.
В този мъглив априлски ден.
А, аз отидох на гробищата.
И отново сълзите проправяха път през лицето ми.
И отново заспах върху меката трева, под която си заровен.
Твоят затвор.
И отново баща ми дойде да ме отнесе към дома.
Може би, защото нямаше да се прибера сама.
Може би, защото твърде много болка има в мен.
Може би.
YOU ARE READING
Where Are You
Short Story"Шшшт... недей да бягаш." Чух гласът ти и побягнах. В онази така мрачна нощ, косите ми се вееха след мен, докато взимах крачка след крачка. Тичах боса из меката трева, търсейки скривалище. В тази нощ звездите сякаш блестяха по-силно, гледаха ни и с...
