Тази вечер бях навън със Стефан.
Беше нормално.
Бяхме на покривът на къщата му и запалихме цигара.
Този път джин прогаряше гърлата ни.
Думите ни бяха заваляни.
А усмивките пиянски.
И когато пак се усмихнах.
Стефан беше слепил устните ни за целувка.
Бях объркана.
Много.
И тогава си спомних за нашите целувки.
И знаеш ли какво?
Отвърнах.
И езиците ни се въртяха в своят танц.
Своят пиянски танц.
Целувките му не бяха като твоите.
Бяха по-различни.
Нито по-лоши, нито по-добри.
Просто различни.
И знаеш ли какво?
Хареса ми.
И може би се влюбвах.
Щеше да е просто пиянска любов.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Where Are You
Conto"Шшшт... недей да бягаш." Чух гласът ти и побягнах. В онази така мрачна нощ, косите ми се вееха след мен, докато взимах крачка след крачка. Тичах боса из меката трева, търсейки скривалище. В тази нощ звездите сякаш блестяха по-силно, гледаха ни и с...
