Обяд.
Не си мисли, че ще отида на онова дяволско място.
Столовата.
Излезнах и тичах към близката гора.
Отново бях под онзи дъб, където провеждахме тежките си разговори
Където, споделяхме.
Където, плачех, положила глава в свивката на рамото ти.
Където ми разказваше за лудите си приятели и ме разсмиваше.
Където, бяхме просто ние.
И облегнала глава на мъхестият свол, чух близък шум.
YOU ARE READING
Where Are You
Short Story"Шшшт... недей да бягаш." Чух гласът ти и побягнах. В онази така мрачна нощ, косите ми се вееха след мен, докато взимах крачка след крачка. Тичах боса из меката трева, търсейки скривалище. В тази нощ звездите сякаш блестяха по-силно, гледаха ни и с...
