И отново се събудих крещейки.
Отново в пет сутринта.
Отново да посрещна изгревът, както правехме със теб.
И отново се излезнах на покрива.
Опираща колената в брадичката си, прегърнала краката с двете си ръце.
И, знаеш ли, боли?
И, знаеш ли, в сърцето ми има дупка?
И, знаеш ли, всяка вечер сънувам кошмари?
И, знаеш ли, теб те няма?
Има ли смисъл да продължавам?
YOU ARE READING
Where Are You
Short Story"Шшшт... недей да бягаш." Чух гласът ти и побягнах. В онази така мрачна нощ, косите ми се вееха след мен, докато взимах крачка след крачка. Тичах боса из меката трева, търсейки скривалище. В тази нощ звездите сякаш блестяха по-силно, гледаха ни и с...
