Днес пропуснах училище.
Пътят към гробищата ми харесваше повече.
Тишината беше по-приятна от крясъците в сивата сграда, наречена училище.
И ето ме, отново седнала на оттъпканата от мен зелена трева.
Отново ,спомняйки си черешовите ти устни и мекият им допир.
И отново в главата ми се появи ти...
В ковчега.
Онзи, в който си сега.
Седем метра под мен.
И отново настана бъркотия.
И отново крещях името ти.
Щеше да ме чуеш.
Седем метра не са чак толкова много.
Но имаме проблем.
Ти си мъртъв.
YOU ARE READING
Where Are You
Short Story"Шшшт... недей да бягаш." Чух гласът ти и побягнах. В онази така мрачна нощ, косите ми се вееха след мен, докато взимах крачка след крачка. Тичах боса из меката трева, търсейки скривалище. В тази нощ звездите сякаш блестяха по-силно, гледаха ни и с...
