Бях положила глава върху тревата.
Искайки да чуя твоят глас.
И щях.
Седем метра не са чак толкова много.
Но имаме проблем.
Ти си мъртъв.
И колкото, и да го повтарям.
И колкото, и да ми изказват съболезнования.
И колкото, и да виждам винаги почти разплаканата ти майка.
И колкото, и да виждам, черните букви, на красивото ти име, върху мраморната плоча, под която си погребан.
Аз още не мога да повярвам, че си мъртъв.
И в замъгленият си поглед от сълзи, видях силуета ти.
И после гласът ти.
-Анджела.
И май беше ти.
Съзнанието ми беше замъглено от спомените с теб, очите от сълзите, а ушите от виковете ми.
-Стеф, знаех си, че си жив.- усмихнах се и затворих очи.
ESTÁS LEYENDO
Where Are You
Historia Corta"Шшшт... недей да бягаш." Чух гласът ти и побягнах. В онази така мрачна нощ, косите ми се вееха след мен, докато взимах крачка след крачка. Тичах боса из меката трева, търсейки скривалище. В тази нощ звездите сякаш блестяха по-силно, гледаха ни и с...
