Скъпи, Стефан.
Пиша ти това (Дори не знам дали е писмо, или просто бележка).
Мина година и два месеца от смъртта ти.
Обичам те. И винаги ще те обичам. Но преди два месеца, срещнах друг. Казва се Стефан, като теб. Може би, това е една от милионите причи поради които го харесвам.
Знам, че си на небето и ме гледаш, пазиш ме, предполагам, ти ми изпрати Стефан. Той е невероятен. Толкова еднакъв и едновременно различен от теб е.
Благодаря.
Благодаря за всеки един момент с теб, всяка усмивка, всеки поглед и всяка целувка. Никога няма да ги забравя. Ще се опитам да забравя смъртта ти. Тя ми отне много. Но ти ми даде нещо друго.
Година прекарана плачейки на гроба ти, всеки ден хората ме съжаляваха. Казваха ми да преживея смъртта ти. Да се събудя и да разбера, че повече няма да те видя.
Е, те сгрешиха. Чернокосият, който ми прати, с всяка дума и жест прилича на теб. Сякаш е теб в друго тяло. Може би, само външността ви е различна. Той ми даде сила, даде ми любов. В началото я мислех само за изблик на двама пияни и самотни тийнейджъри. Но, ето, сгреших.
Сигурно се чудиш защо ти пиша тази бележка. Ще я сложа в кутията, която ми подари, когато бяхме на тайният ни плаж. Помниш ли?
Мисля, че е крайно време да заровя болката, от смъртта ти, заедно с това писмо. Ще идвам сигурно много пъти. Ще плача отново на гробът ти. Ще изравям тази кутия и ще препрочитам думите си.
Ще припомням на себе си, че съм добре и ще бъда.
Обичам те.
Вечно твоя, Анджела.
YOU ARE READING
Where Are You
Short Story"Шшшт... недей да бягаш." Чух гласът ти и побягнах. В онази така мрачна нощ, косите ми се вееха след мен, докато взимах крачка след крачка. Тичах боса из меката трева, търсейки скривалище. В тази нощ звездите сякаш блестяха по-силно, гледаха ни и с...
