Въпросите ме заслепяваха, но аз мълчах.
Той, чернокосият-с-цигарите-и-канелени-очи, се беше втренчил в мен.
Не го разбирах.
-Знаеш ли колко е опасно да си сама на гробищата.- гледаше ме ядосано.
Ти щеше да реагираш по същият начин. Даже със същите думи. Всъщност вече си го правил. Когато избягах сама в гората.
Помниш ли?
Или със смъртта си ме забравил?
-От една година ходя и нищо не е станало.- вдигнах безпомощно ръце.
Той прокара нервно пръсти през черната си коса.
Излязох от стаята.
И се прибрах за пръв път, от смъртта ти, сама.
KAMU SEDANG MEMBACA
Where Are You
Cerita Pendek"Шшшт... недей да бягаш." Чух гласът ти и побягнах. В онази така мрачна нощ, косите ми се вееха след мен, докато взимах крачка след крачка. Тичах боса из меката трева, търсейки скривалище. В тази нощ звездите сякаш блестяха по-силно, гледаха ни и с...
