И отново се прибирах по пътеката от училище.
Бях минала през твоят гроб.
И чернокосият ме настигна.
Усмихна ми се.
Предложи ми да ме разсее малко.
Просто кимнах.
И ме отведе на една поляна.
И от чантата си взе кутия цигари и уиски.
Подаде ми алкохола.
Нощта минаваше, но бяхме заедно.
През повечето време мълчахме и отпивахме глътки от парещата течност.
Беше красива и ярка нощ, поне частта която помня от нощта.
И в последната ми глътка от шишето, той ме прегърна.
Може би, бях прикалено пияна, за да направя нещо друго освен да се отпусна.
И чернокосият се засмя.
-Миришеш на сълзи- каза той.
И аз се засмях.
Беше вярно, миришех на сълзи.
Но за пръв път се усмивах, от година.
И вечерта продължи, пълна с пиянски смях и истини признати от самота.
И забравих да ти кажа, момчето също се казваше Стефан.
Също като теб.
ESTÁS LEYENDO
Where Are You
Historia Corta"Шшшт... недей да бягаш." Чух гласът ти и побягнах. В онази така мрачна нощ, косите ми се вееха след мен, докато взимах крачка след крачка. Тичах боса из меката трева, търсейки скривалище. В тази нощ звездите сякаш блестяха по-силно, гледаха ни и с...
