Прибирах се у нас.
И срещнах нечии обезумял канелен поглед.
-Имаш ли си идея колко се притесних за теб- Стефан почти ми крещеше.-Къде беше? Какво прави? На гробището ли беше пак? Някой нарани ли те?- купища въпроси, а аз стоях безмълвно.
Не може да е истина.
Ти ми беше задал същите въпроси, когато открих изоставената къща в гората и ме нямаше цял ден.
Как е възможно да сте толкова еднакви и толкова различни?
Как е възможно да се влюбвам в него.
Как... Усетих устните ни отново сляти. И погълната от изпепеляващите чуства, забравих за теб. За пръв път.
Не знам дали да съжалявам или не.
Явно сгреших.
Явно няма да е само пиянска любов.
YOU ARE READING
Where Are You
Short Story"Шшшт... недей да бягаш." Чух гласът ти и побягнах. В онази така мрачна нощ, косите ми се вееха след мен, докато взимах крачка след крачка. Тичах боса из меката трева, търсейки скривалище. В тази нощ звездите сякаш блестяха по-силно, гледаха ни и с...
