When I have inspiration...

Забравени...

Около мен имаше обърнати чинове и столове. Зелената дъска, на която някой бе надраскал някакви думи с тебишир беше покрита с дебел слой прах. В общи линии цялата стая изглеждаше стара, прашна, изоставена... Доближих се до изпочупените прозорци в другия край на помещението и погледнах през тях. Там имаше едно футболно игрище, а в далечината се виждаше и детска площадка. По средата на игрището една вехта на места леко скъсана топка още чакаше децата да се върнат. Преместих погледа си към площадката. Там на старата люлка, която преди сигурно е била червена, но цветът ѝ вече бе избелял, седеше едно момиче. Единственото, което се виждаше от него беше късата му черна коса и старата училищна униформа. Вгледах се в нея по-внимателно, а тя сякаш усетила погледа ми върху себе си вдигна главата ѝ ме погледна с ясните си тъмни очи. Сега вече ясно можех да видя лицето ѝ. Челото ѝ бе скрито от бретон, а кожата ѝ бе бледа като на мъртвец. Нещо в нея ме плашеше и привличаше едновременно. Отново се обърнах към вътрешността на стаята и там я видях. Същото дете, което седеше на люлката по-рано. Тя се приближи към мен и каза:„ Ти ме изостави, забрави ме. Обеща да се върнеш, но не го направи". Тъгата и болката ясно се четяха в гласа ѝ. Аз погледнах надолу към нея и видях, че от очите ѝ се стичаха сълзи. Само че не какви да е сълзи, а червени, кървави, сълзи. Те падаха върху дъските на пода и попиваха в него. Не знам защо, но изпитах силно желание да я прегърна, това и направих, но тя ме отблъсна и този път вече започна да ми крещи:„ КАКВО СИ МИСЛИШ КАТО ЕЙ ТАКА СЕ ВРЪЩАШ??? ДА НЕ СМЯТАШ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕШ ПРИЕТА ОТНОВО? ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ ПО СТАРОМУ? ХА, МНОГО СЕ ЛЪЖЕШ ТУК ВЕЧЕ НЕ СИ ЖЕЛАНА! НЕ СИ И ПОМИСЛЯЙ ДА СЕ ВРЪЩАШ ОТНОВО!" Тя ме избута силно и главата ми се сблъска със студената стена зад мен. Очите ми започнаха да се затварят и изпаднах в безсъзнание.
Когато се събудих вече не бях в класната стая. Намирах се в старата ми спалня. Тази, в която живях като дете. Огледах се наоколо и както и предния път всичко беше покрито с прах. Разпознах розовите чаршафи на леглото си. Старият шкаф облепен с най-различни лепенки и рисунки. Две дебели жълти пердета не позволяваха на на слънчевата светлина да нахлуе вътре, където в момента светлината идваше от голямата бяла лампа на тавана. Изведнъж вратата се отвори и през нея пак влезе момиче, но този път то имаше средно дълга кестенява коса, шоколадови очи и светла кожа. Погледна ме едновременно с болка и с гняв. Гледаше ме така сякаш бях извършила нещо ужасно. В погледа и забелязах и тъга, но тя бързо беше изместена от гнева. Започна с глас, треперещ от толкова емоции:„ Значи се върна? След тилкова години най-накрая реши да се върнеш, така ли? Помисли ли за нашите чувства? Как ще реагираме ние? Как сме се чувствали когато ни остави и после и забрави? ПОМИСЛИ ЛИ ДОРИ ЗА МОМЕНТ ЗА ТОВА КАКВО СЕ СЛУЧВА С НАС? Не, нали?". След като не последва отговор тя продължи:„ И аз така предположих. Върви си и не се връщай повече.НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ!". Погледнах към нея и видях как сълзи се оформят в края на окото ѝ. Нейните сълзи обаче не бяха червени, а черни, олицетворяващи гняв, разочарование, тъга, болка и страх...
И пред очите ми отново стана тъмно.
Този път вече се събудих в стаята си в сегашното си легло. Станах и веднага започнах да ровя в старите си снимки, докато не открих точно тези две, които търсех. На едната бяхме аз и ниското момиче с черната коса от първия сън. Намирахме се пред голяма училищна сграда и се усмихвахме широко към камерата. На втората бях с момичето от втория ми сън. Бяхме пред голямата врата на предишния ми дом и изглеждахме така сякаш едвам се здържахме да не избухнем в истеричен смях. Няколко прозрачни капки намокриха двете фотографии. Това бяха моите сълзи...
Как можах да ги забравя?
************************************
Хелоууу! Появих се по-рано от колкото очаквах. Излях много емиции в тази история и се надявам да ви е харесала. Благодаря, че четете и моля коментирайте!
Love y'all!💚
Иви<~>