When I have inspiration...

Кукла на конци

   Мислиш, че всичко е просто една игра? За теб съдбата е просто игра на зарове, каквото ти се падне това е. Няма как да се промени. Историята ти вече е написана още преди да се родиш. Не я пишеш сам, не я контролираш. Ти си просто една кукла на конци в поредната пиеса за деца. Кой дърпа конците? Мистерия. Защо ги дърпа по този начин? Тайна. Ще ги пусне ли да паднат? Загадка. Часовникът тиктака, часовете отминават, времето лети. Ти следваш написаният сценарии докато не стигнеш до последната сцена, която завършва с „ И заживели щастливо докрай на дните си ". Каква лъжа. Сладка като плод, изкусителна като роза. Плодът обаче може да е отровен, а розата- с бодли. Нека ви разясня какъв всъщност е завършека на тази така безразлична, никому потребна пиеса. Краят е смърт. Суровата и трудна за приемане истина. Тази, от която всички се страхуват... или пък не. Може би всъщност има и хора, които я желаят, но те не са мнозинството, това са само отделни единици. Краят на живота за нас е мистерия, вечният сън ни е непознат. Няма как да изпитваш положителни чувства към нещо, което не познаваш, също обаче няма как да изпитваш и негативни чувства към непознат. И все пак децата си мислят, че имат врагове и, че мразят някого. Не би трябвало да е така, родителите им би трябвало да обяснят ситуацията. Какво обаче правим, ако и родителите не знаят? Ами нищо. Това е животът в цялата му прелест и красота, или по-точно мъка и болка. Бедните си мислят, че богатите са щастливи, защото имат пари. Те са доволни от живота, да , но щастливи? Та, те дори не знаят значението на тази дума. И обратното, богатите си мислят, че бедните са щастливи, защото не работят нещо кой знае какво и защото са обикновени и нямат проблеми като публична излагация и прочие. Те също грешат. Естествоно, винаги има изключения. Никога не можеш да сложиш всички под един знаменател, но винаги можеш да обобщиш.
           Та така, установихме, че явно нищо не може да бъде определено с точност. Сега сигурно всички математици ще ме нападнат и ще започнат да ми изнасят лекции. Нека ги попитам колко процента от хората на Земята да щастливи, колко са нещастни, колко ги е страх от смъртта и колко я желаят? Едва ли има кой да ми отговори.
       Куклата, която участва в пиеста може да се счупи. После обаче я поправят и тя пак започва да играе. Едни могат да обяснят това като прераждане, други като отваряне на нова страница в животите си. Няма правилен отговор или правилен начин на мислене по въпроса. Аз предпочитам да мисля, че е написване на нова част от историята на живота ми. Не е необходимо всяка нова глава да е по-добра от предходната. Даже напротив, трябва да има и издигания и спадания.
       Контролът никога не е над абсолютно всички. Вярно е, че ти контролираш куклата, но ако отпуснеш леко, тя винаги може да изкриви някой крайник в другата посока.
************************************
Завърнах се. Надявам се чудото ми да ви е харесало. Извинявам се, за каквото и да били грешки. До следващия път!
Love y'all!
Иви<~>