When I have inspiration...

Омраза или любов?

- Защо ме мразиш?
- Защото е по- лесно да кажа „ мразя те", отколкото „ обичам те".
Едно момиче и едно момче. Две различни личности. Два различни характера. Защо обаче ги споменавам? Какво е общото между тях? Пресичат ли се пътищата им? Много въпроси без отговори. Много неизвестни в едно уравнение. А, отговорите им? Тях ще получите след като чуете историята. История за любов и болка. Тъга и щастие. Историята на двама влюбени...
Вървях по тротоара с наведена глава и слушалки в ушите. Днес беше поредният учебен ден. За пореден път щях да избягам от час, да отида в задния двор на училището и да пуша. Защо го правя? Правя го, защото по този начин се успокоявам. Не мисля за проблемите си. За родителите си... За най-близкият ми човек. Този, който ме научи какво е щастие и любов, но същевременно и този, който ми показа болката и омразата.
Не беше толкова отдавна. Всъщност мина само една година от тогава. Нормално е да не съм го забравила, нали? С това се успокоявам всеки ден. Вярвам ли още в любовта? В чистата и безрезервна любов, която изпитвах някога? Не, не вярвам в нея, но не мисля, че любовта е само болка и страдание. Вярвам в онази не перфектна любов, но все пак нежна и сладка. Ще се влюбя ли някога отново? Ето това вече е въпрос, на който не мога да отговоря. Та както и да е отплеснах се.
След около петнайсет минути вече бях пред училището. Влязох вътре и се запътих към класната стая. Реших да карам първият час. Химия. Става, няма да умра от скука. Надявам се. Госпожата влезе и часът започна. И понеже аз имам невероятен късмет, госпожата реши да ме изпита. Взех маркера и започнах да пиша там нещо с надеждата, че поне някой отговор ще го уцеля. Разбира се, обаче животът не беше на моя страна и изкарах двойка. Е, ще го преживея. Взех си нещата и излязох. Запътих се към задния двор. Както си вървях най-спокойно със наведена глава и слушалки в ушите се блъснах в някого. В задния двор има някой? Това е ново. Вдигнах глава. Пред мен стоеше причината за всичките ми проблеми. Знам защо беше тук. Преди години ми беше задал един въпрос...
*ретроспекция*
Намирахме се на една поляна в гората. Бях му крещяла около два часа. Лицето ми беше обляно в сълзи. Вече изтощена му казах:
- Мразя те!
- Защо ме мразиш?
Замръзнах на място, защото всъщност нямах отговор ма този въпрос. Въпреки всичко аз все още го обичах. Просто не исках да му го призная... След като дълго не му отговорих, той ме погледна в очите с думите:
- Сега си тръгвам, но след времева те намеря и ще ти задам същият въпрос. Надявам се до тогава да си намерила отговорът му.
След това се обърна и си тръгна.
* край на ретроспекцията*
Той ме погледна в очите, както преди година, и ме попита:
- Защо ме мразиш?
Поех си дълбоко въздух и отвърнах:
- Защото е по-лесно да кажа „мразя те", отколкото „обичам те".
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Посвещавам тази история на user30518439. Днес тя има рожден ден и искам да ѝ пожелая много здраве, късмет и успехи в живота. Никога да не сваля усмивката от лицето си и всичко най-хубаво. 💚❤️💚
С обич Иви:)