-Бягам.
-От какво?
-От съдбата си.
-Защо?
-Защото искам да съм господар на бъдещето си.
Някога имали ли сте чувството, че някой определя всичко вместо вас? Не взимате сами решенията си? Съдбата ви е предначертана? Ако отговорът на въпроса ви е „не", значи по-добре за вас. Или сте прекалено заплетени в лъжи, че не можете да се отплетете и живеете в заблуда, или сте от късметлийте, господари на съдбата си. Отговорът ви обаче, ако е „да", то значи едва ли някога ще се измъкнете от капана, който само сте си създали, в който сами сте влезли. Естествено винаги можете да се залъгвате и да бягате от темата. Не е нужно да мислите за това и да си хабите нервите. За хората като мен обаче, които през свободното си време единственото, което правят е да лежат някъде, взирайки се в пространството, размишлявайки за тъпотата на живота, това да се самозаблуждаваме е малко трудничко. Спасението е бягане от реалността и пренасяне в друг свят на светлинни години оттук. Място където можеш да бъдеш каквото си поискаш, когато си поискаш. Правила? Човекът, който искам да бъда би казал „ Те са направени, за да се нарушават ", но този който всъщност съм ще ги спазва стриктно. Нали идеята обаче е да се отървем от истинското си „аз". Затова в този измислен свят на светлинни години далеч от тук „аз" мога да бягам от часовете, да споря с учителите и да общувам свободно с всички. Бихте казали, че имам развинтено въображение. Предполагам сте прави. Това е моят начин да се отърва от отвратителната реалност, наречена моят живот, това е моят начин да бъда господар на съдбата си.
************************************
Надявам се „чудото" ми да ви е харесало и да следващият път!
Love y'all!
Иви<>
YOU ARE READING
When I have inspiration...
RandomКратки истории, които пиша когато имам вдъхновение... Корица:@-evil_sandwitch