When I have inspiration...

Какво е любовта?

Слънцето огрява Земята. Луната огрява душата ми. Денят осветява света. Нощта успокоява съзнанието ми. Самотата отблъсква хората. Мен обаче ме привлича. Много хора твърдят, че разбираш какво е ценно за теб чак когато го изгубиш, но тогава вече е твърде късно и затова сърцето ти скърби. Аз загубих нещо скъпо за мен или по- точно някой. Знаех, че в важен за мен, но не до такава степен. Мислех си, че ще плача, когато той си тръгва, но аз не пророних нито една сълза. Само гледах как другите около мен изливат емоциите си и тъжат. Дори когато се прибрах пак не се оставих на чувствата ми да ме завладеят. Нарекоха ме безчувствена. Е може би наистина съм такава. Или пък просто наистина сериозно приемам правилото, което си поставих, а именно никога да не проливам сълзи заради момче. Обещах си го след като същият човек разплака една моя наистина близка приятелка. Като цяло не съм човек, който умее да показва чувствата си. Честно казано дори мразя думата „ любов". Защо ли? Ами ето едно описание на тази прекалено изкусителна дума.
Любовта е като роза. Нежна и красива, но с бодли. Това да можеш да обичаш е дар. Истинската любов е рядкост. Измама, лъжа, предателство... Това са нещата, които трябва да преминеш, за да разбереш значението на тази хем проста, хем толкова сложна дума. Лесна за изговаряне, но трудна за осмисляне и разбиране.
За някои хора любовта е най-прекрасното чувство на света. Това са хората, които не са преминали през хиляди трудности, за да я запазят. Тези обаче, които са преживели това не я ли ценят? Въпросът е там, че преминаването на тези изпитания никак не е лесно. Малко хора успяват да задържат това чувство в себе си. Някои се предават, други се отчайват, но тези които успеят наистина разбират значението на думата „ любов " и я ценят до края на живота си.
Любовта е красива, но жестока. Тя е хем най-лъжливото чувство, хем най-истинското и чистото. Тя е като летен морски бриз, като крилата на пеперудата- нежна. Същевременно обаче е каро есенен дъжд, като зимен вятър-тъжна и коварна. Не можем да я видим, но можем да я усетим. Чувството е все едно имаш пеперуди в стомаха или се спускаш от високо.
Когато кажеш тези така прости думи „ обичам те " ти не се замисляш за това колко смисъл всъщност се съдържа е тях. Чак по-късно след като помислиш, разбираш колко много значат те.
Няма любов без проблеми. Без спорове. Тези неща обаче не трябва да ѝ пречат. Тяхната цел е да ни изпитат и така връзката да се укрепи.
Красивата градина, нежната пеперуда. Тишината в гробището, черната нощ. Есенният дъжд, солените и бистри сълзи.
Красота, нежност, коварност, жестокост, тъга...Това е любовта...
*************************************
     Надявам се да Ви е харесала главата. Това не е точно история, а по-скоро един момент от моя живот. Пишете в коментарите, ако искате да пиша още подобни разсъждения като това за любовта.
Love y'all!💚
Иви<~>