When I have inspiration...

Просто вода

            Капката се стече по мръсното стъкло. И още една и още, докато не се свързаха и не станаха едно цяло. Пороят се усилваше. Някой плахо почука на вратата на стаята ми. Отидох до нея и я отворих. Пред мен стоеше малко момиченце на около три годинки и силно стискаше плюшеното си зайче. По зачервените му бузи имаше следи от сълзи. Първоначално не го разпознах, но след това се сетих, че това е детето, което тази сутрин бе оставено в сиропиталището, облечено в изпокъсани и мръсни дрехи и с играчката в ръка. Наведох се леко и го прегърнах. То зарови глава в рамото ми и продължи да плаче. Погалих го леко и шепнешком попитах:
      - Какво има, мъник? Защо плачеш?
Тя вдигна глава и ме погледна с големите си сиви очи.
- Страх ме е... от дъжда.
Засмях се леко и ѝ разроших косата.
- Няма от какво да се страхуваш това е просто вода. Ела, искаш ли да спиш при мен?
В отговор получих леко кимване. Вдигнах я и я поставих внимателно на леглото. След това легнах до нея и ни завих. Тя се сгуши в мен и скоро  заспа. А, не след дълго и аз последвах примера ѝ.
Годините минаваха. Деца идваха и си тръгваха от сиропиталището. Момиченцето, което почука на вратата ми в онази нощ, порастваше и се отдалечаваше от мен все повече и повече с всяка изминала година. Започна да дружи с хора, които я дърпаха към грешната пътека. Опитах се да ѝ помогна, но тя ме отпрати с думите: „ Вече съм достатъчно голяма, за да взимам сама решенията си. Това е моят живот, а ти вече не си част от него ". Оттогава вече не ѝ се бъркам. Страх ли проявявам? Или просто искам сама да стигне до истината? Нямам отговор на този въпрос...
Един ден вървях по коридора към общата стая, когато някой ме хвана за рамото и ме обърна в противоположната посока. Не успях да видя кой е, защото върху мен беше излята вода. Изпищях, подхлъзнах се и паднах на пода. Силна болка прониза гърба ми. От очите ми се стекоха сълзи. Над мен се надвеси... Познайте кой. Тя ме погледна и каза през смях, смях подигравателен и леко злобен:
- Защо плачеш? Да не се изплаши? Та това е просто вода!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Нямам си и на идея какво прочетохте! И все пак се надявам да ви е харесало. Извинявам се за пунктуационните и правописните грешки, а също и за ОГРОМНОТО закъснение. И за това, че е много кратко...
Love y'all!💚
Иви<~>