When I have inspiration...

Мразя те

Огледах се. Около мен се разпростираше сребристо- бяла светлина. Не виждах нищо друго. Тя беше навсякъде и напомняше на мъгла. Разликата, обаче беше, че тази ме успокояваше, а другата, сива и тъжна, ми връщаше спомените от миналото. Миналото, което не исках да си спомням. Болеше... болеше прекалено много. Бях се унесла в мислите си и не чух как някой зад мен се раздвижи, докато не усетих, че се намира зад мен. Обърнах се рязко и не можах да повярвам на очите си. Всички спомени, които бях затворила дълбоко в съзнанието си, сега изплуваха по- ярки от всякога и ме връхлетяха. Цялата болка се върна в мен. Пред мен стоеше той... човекът, който така упорито се опитвах да забравя. Рязко отворих очи. Било е просто кошмар. Кошмар, който ми припомни за него... Човекът, който обичах...
     Днес беше един обикновен ден. Станах, измих се, облякох се и тръгнах за работа. Мислех си за съня. Защо той присъстваше в него? Отърсих се от мислите си щом стигнах сградата, в която работя. Влязох и вяло поздравих охраната. Запътих се към кабинета ми. Работех като редактор. Както си вървях най- спокойно се блъснах в някого. Естествено, че как иначе. Няма да съм аз, ако не се блъсна. Погледнах нагоре и очите ми се разшириха. Отдръпнах се. Той ме погледна и каза:
- Аз съжалявам. Наистина много съжалявам за всичко. Моля те...- изхлипа . - Върни се при мен...
Аз го погледнах и отвърнах:
- Не мога. Нарани ме прекалено много. Аз... мразя те!
След това се обърнах и побягнах. Не исках да го виждам повече. Никога повече...