Мистерията

Глава 2 - А и Джаксън те иска...

   - И така ученици, аз съм професор Патриксън и от сега нататък аз ще съм учителят ви по литература. Моля, всеки да се представи. Нека започнем от червенокосото момче пред мен. - каза господина и видях как едно червенокосо и слабо момче се изправи.

   - Здравейте, казвам се Макс Григър.

   - Добре, нека продължим с момичето до теб.

   - Казвам се Уенди Григър. Сестра на Макс съм.

   - Добре, а сега вие, госпожице. - професора погледна към мен и аз веднага се притесних.

   - Ъм, здравейте.. Казвам се Катрин Филипс.. - казах заеквайки, защото усещах погледите на всички приковани в мен.

   - Добре, нека продължим... - минаха 10 минути - И така, това бяхте всички, днес няма да се учи, нито в следващите 3 дни, ще ви дадем време да се подготвите. От следващия час ще започнем с "Илиада" на Омир. Довиждане.

                                                              ~~~

   Останалите часове минаха по същият начин. Представяхме се пред професорите и аз естествено, умирах от притеснение.

   Докато вървях към последният кабинет, в който щях да карам часовете по психология и логика, чух някой познат глас да ме вика. Обърнах се и видях Джаксън, който тичаше към мен, усмихвайки ми се. В следващият момент, той беше на земята. Аз се засмях гръмогласно, а той се изправи, изтупа се и дойде при мен.

   - Не се смей. - каза ми, поглеждайки ме сериозно.

   - Съжалявам, но не мога да се сдържа. Вързанката ти все още е развързана. - казах през сълзи от смях.

   Той се наведе и си завърза обувката, а аз още се смеех. Той се изправи и ме погледна на кръв.

   - Стига си се смяла. - каза, подминавайки ме. Завъртях се на пети и тръгнах след него.

   - Аз може да съм спъната, но ти си двойно по-спънат от мен. - казах, оплезвайки му се.

   - Ооо, я мълчи. - каза той, поглеждайки ме с тези зелени очи. Гледа ме поне минута, след което аз се изчервих и наведох глава. - Е, ще тръгваме ли към кабинета по психология?

   - Ти си се записал със специалност психология? - погледнах го.

   - Да, заедно сме и в часовете по литература и английски, но днес се успах и ги пропуснах. - засмя се, почесвайки се зад тила.