Мистерията

Глава 8 - Харесвам Джаксън.

   Бяхме се прибрали от болницата. Беше 09:34 часа сутринта и всички бяхме гладни. Аз все още не спирах да мисля за думите на онази медицинска сестра "Скоро ще се погрижим за момичето"... Какво трябваше да означава това изречение?

   - Катрин. Катрин! - бях извадена от транса си. Джаксън, който стоеше пред мен и размахваше ръка пред лицето ми, ме гледаше в очите с объркано изражение. - Къде се беше изгубила?

   - О, просто в мислите си. - отвърнах, махайки с ръка пренебрежително.

   - Хм, за какво си мислеше? - попита Джаксън, усмихвайки ми се сладко, след което ми намигна. Какво беше това? След като го погледнах с поглед, който казваше "Няма да ти кажа", поклатих глава и се засмях, той отново започна да говори. - Гладна си, нали? - просто кимнах. - Какво предпочиташ? Китайско или пица? - попита.

   - Сготвено. - отвърнах.

   - Какво? - попита объркано Люк.

   - Предпочитам сготвено у нас. - казах, поглеждайки го.

   - Да! Казах ли ви, че ще каже това. - каза Кас и започна да подскача радостно насам-натам. - Хайде, Катрин, ще им сготвим ние!

   - Гледайте да не подпалите кухнята ми! - извика Люк след нас. Изкикотих се, след което се обърнах да му се оплезя. Видях как Люк се изчерви и как Джаксън го погледна, готов да го нападне. Защо го погледна така? Както и да е. Твърде много осмислям всичко.

                                                            ~~~

   След 1 час вече бяхме направили 2 големи чинии с палачинки, бяхме сложили шоколад Nutella на масата, плодове, боровинково сладко и ягодово сладко, бяхме сложили и ябълков сок и бяхме повикали момчетата. Сега четиримата седяхме в кухнята и тъпчехме устите си с палачинки, плодове и шоколад, след това преглъщахме със сок. Люк имаше боровинково сладко на брадичката, а Джаксън имаше шоколад на носа. Бяха толкова смешни. Ритнах леко Касандра под масата, а тя ме изгледа въпросително. Посочих с поглед момчетата, които се тъпчеха с всичко на масата и след като ги видя, се изкикотихме. Те ни погледнаха.

   - Какво се смеете? - каза Люк, с пълна уста.

   - Некултурно е да се говори с пълна уста, Люк. - скастри го Кас. Огледахме ги отново и отново се засмяхме.

   Момчетата се погледнаха и след като Джаксън видя, че Люк е оцапан, а Люк видя, че Джаксън е оцапан, се засмяха.