Мистерията

Глава 14 - Искам просто всичко това да свърши.

   Събудих се. Огледах се и се уплаших, защото не бях в моята стая. Нито в тази в общежитието. Нито в тази в апартамента на Люк. Къде бях тогава? Отне ми минута, за да се сетя, че съм в стаята в хижата. След това се сетих за пещерата и всичко, което се случи вчера. Станах от леглото и излязох на пръсти от стаята, за да не събудя Джаксън. След като затворих вратата и се обърнах, за да стигна до банята се блъснах в някого. Погледнах нагоре и видях Уил, а зад него беше Мел, която беше по бельо, държейки ръката на Уил.
   - Добро утро. - каза Уил, усмихвайки се. Видя въпросителният ми поглед. - О, това ли... Прекарахме нощта заедно, но не казвай на Люк. - каза, засмивайки се леко. Бях прекалено сънена, за това просто кимнах.
   Запътих се към банята и веднага щом влязох, се заключих. Отидох до мивката и измих зъбите и лицето си. След това махнах пижамата и бельото си и влязох под душа. Горещата вода ме обля и ме стопли. Всякакви мисли изчезнаха.
   След 10 минути излязох от под душа и се огледах. Тотално забравих да си взема кърпа! Стоях в банята, чудейки се какво да правя, докато на вратата не се почука.
   - Заето е. - извиках.
   - Побързай, Кат. - чух гласа на Кас.
   - Кас! Донеси ми кърпа, че забравих моята. - извиках в отговор.
   След 1 минута Кас се върна и ми подаде кърпата, след като отключих и отворих вратата леко. Завих се с нея и излязох от банята. Тя влезе веднага след мен, затръшвайки вратата след себе си. Аз, от своя страна, влязох в стаята ми, която делях с Джак и видях, че той още спи. Отидох до гардероба и го отворих, вадейки си бельо. Облякох го и търсех какво да си облека, когато чух глас зад мен.
   - Страхотен начин да се събудиш.- чух съненият глас на Джаксън зад мен.
   - Нали? - казах аз, обръщайки се към него. Усмихнах му се, а той върна жеста. Изправи се леко на леглото и се загледа в мен.
   - Не ме зяпай. - казах аз,обръщайки се обратно към гардероба.
   - Не те зяпам. - каза той, засмивайки се.

                                                                                                                         ~~~

   -Какво ще желаете? - попита един сервитьор в ресторанта.
   - Аз ще желая омлет с бекон, моля. - каза Уил.
   - Аз искам спагети с кайма и сос „Болонезе". Както и един сок от вишна. - казах аз. След мен си поръчаха и останалите.
   - Добре, благодаря ви. - каза той, поглеждайки ме, а след това се обърна и си тръгна.
   - Този тотално те зяпаше. - каза Кас, а Джак се задави с вода.
   - Не е вярно. - казахме аз и Джак едновременно. - А и да е вярно, тя е само моя. - допълни Джак.
   - Спокойно, ревнивко. - каза Кас, засмивайки се.
   Храната ни дойде и всички замлъкнахме. Бяхме прекалено заети да ядем. Не бях осъзнала колко бях гладна, докато не подуших миризмата на спагети с кайма и сос „Болонезе". След като всички се нахранихме поискахме сметката. Отне няколко минути, които ми дадоха възможност да огледам ресторанта. Не беше нещо шикозно. Беше обикновено хотелско ресторантче, но пък за сметка на това беше много уютно.
   - Сметката ви. - каза сервитьорът, който ни обслужваше и подаде една касова бележка. Всички платихме за храната си. Сервитьорът ме погледна. - Може ли номера ти? - попита.
   - На кого? Моят ли? - попитах аз на свой ред.
   - Да. - отвърна той.
   - Не може. Има си приятел. - каза Джаксън, хващайки ръката ми.
   На сервитьорът явно му стана неудобно, защото прибра парите набързо и се изниза по най-бързият начин.
   - Тъпак. - чух да си мърмори Джаксън и се засмях.
   Тъкмо излизахме от ресторанта, когато видяхме възрастната жена. Поздравихме я, а след това се запътихме към хижата ни.

                                                                                              ~~~