Мистерията

Глава 6 - Имах ли друг избор?!

   Това беше последният час за днес. Имах психология и постоянно хващах погледа на Джаксън. Защо постоянно ме гледаше? Не можех да се сдържа, но и аз поглеждах към него. Просто... Нещо в погледна му ме караше да го погледна. Мел също имаше психология. До сега не беше влизала в часовете, но сега нямаше как да не забележа цветовете на дъгата в косата ѝ. Личеше си от километри. Исках да я поопозная.

   - Хей, Мел. Имаш ли свободно време? - настигнах я веднага след часа.

   - Да, всъщност... - каза плахо. - Но защо?

   - Ами реших, че може да пием по едно кафе в кафенето надолу по улицата. Навита ли си? - усмихнах се мило.

   - Ами да, добре.

                                                                    ~~~

   След 30 минути вече стояхме на една маса в дъното на кафенето, до прозореца.

   - Е, разкажи ми за себе си. От къде си?

   - Аз съм родом от Италия, но се преместихме тук, когато бях още на 5 годинки. - каза, отпивайки от кафето си с мляко. Реших да я оставя да продължи. - Тук много ми харесва. - каза, след 1-минутна палза. - Не сме от най-богатите, но пък за сметка на това сме много щастливи. - каза, усмихвайки се.

   Говорихме си поне 30 минути, когато телефонът ѝ извибрира. Тя го погледна, явно беше съобщение. Не мислех, че е нещо важно за нея, но щом я погледнах, тя цялата беше бледа.

   - Мел, добре ли си? - попитах загрижено.

   - Да, да... Просто трябва да тръгвам. - каза, ставайки бързо от стола.

   - Ча...кай... - докато го кажа, тя вече беше избягала навън.

   Това беше наистина странно... Дано всичко да е наред.

                                                                    ~~~

   Беше 17:00 следобед и аз не знаех какво да правя. Вече бях в социалните мрежи. Четох. Гледах телевизия. Учих. А, сетих се! Не се бях обаждала на родителите си. Грабнах телефона си от нощното шкафче и набрах номера на майка ми. След 5-тото позвъняване, тя вдигна.

   - Ало? - каза сънено.

   - О, извинявай. Да не би да те събудих?

   - Няма нищо, миличка. Малко си почивахме. - каза тя. - Франк. Франк! Събуди се. - чух я да казва на баща ми, който измрънка леко. Засмях се. - Как си, миличка?