Мистерията

Глава 3 - Полицаите хванаха и тях...

   Не знам на колко шота бях, но те определено ми помогнаха да се отпусна. Танцувах и се забавлявах в средата на дансинга. Вътре беше задимено от цигарения дим и миришеше на пот, алкохол и цигари, но точно сега не ми пречеше, въпреки че не пушех. Беше задушно и трудно си поемах въздух, но все пак не спирах да танцувам. Разни непознати идваха, опитвайки се да танцуват с мен, но аз се отдръпвах и продължавах да танцувам. Тотално загубих от погледа си Джаксън и Касандра. Не виждах и Уенди и Макс, нито Люк, нито Брад или Клеър (и Слава Богу, не исках и да я виждам), нито Дейв. Всички се бяхме разпръснали в различни ъгли, а може и да са си тръгнали. В такива случеи бих се притеснила, че съм сама в дискотека, не знаейки пътя до общежитията, защото не внимавах. В такива случеи бих се напсувала наум за това колко съм глупава. Но не и в този. В този случей алкохола вземаше власт над мен и аз се носех с ритъма на музиката в средата на дансинга. 

                                                               ~~~

... Бях навън. Не знам как се бях озовала тук, нито кога, но имах нужда да подишам чист въздух, така или иначе. Пред дискотеката имаше много пияни тийнейджъри, които се натискаха във всеки един ъгъл. Оглеждах се за някой от приятелите си, но не видях никого. Едно момче, изглеждащо поне на 17 се приближи до мен.

- Не те ли е страх да стоиш сама тук, маце? - каза, приближавайки се с дъх, вонящ на алкохол и цигари.

- Не си ли малко малък, за да ме сваляш и изобщо, за да си тук? - попитах, съскайки. Не бях сигурна колко правилно прозвуча изречението ми, защото в момента мозъка ми не функционираше.

- Я се разкарай. - изплю той, започна да минава покрай мен и в следващия момент вече беше повърнал върху обувките ми. Гадост!

Разкарах се, залитайки, от него и се запътих към задната част на сградата. Облегнах се на стената и се свлякох. Извадих мокри кърпички от чантата си (винаги бях оборудвана) и започнах да си чистя обувките. Когато вече бяха чисти, започнах да се изправям, но алкохола си оказа влиянието и аз се струпулих на земята отново. Ауч!

- Добре ли си? - чух някакъв глас пред мен, но беше тъмно, за да видя. Сигурна бях, че е момче, обаче.

- Да, спокойно, можеш да си вървиш. - отвърнах.

- Ей, ей, внимавай с тона.